О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София,20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 706 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на адв. Н. М. Н., чрез адв. Н. М., против определение № 503 от 28.10.2013 год. по ч. гр. д. № 5830/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу въззивното определение от 7.03.2013 год. по гр. д. № 2491/2013 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение от 10.10.2012 год. по гр. д. № 2204/2011 год. на СРС, с което е върната исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и е прекратено образуваното производство.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че размерът на предявения частичен иск е 5 100 лв. вследствие предприето увеличение, на основание чл. 214 ГПК. Поради това счита, че е допуснато нарушение на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и поддържа съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз и на разпоредби на КЗПЧОС, подробно изложени в частната жалба, с искане за отмяна на обжалваното определение.
Жалбоподателят поддържа искане за разглеждане на частната жалба в открито заседание и събиране на доказателства, както и за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на чл. 47 от Х. на основните права на ЕС.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., като взе предвид доводите на жалбоподателя и въз основа на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
С оглед заявените от жалбоподателя искания, настоящият състав намира следното:
Не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по посочените от жалбоподателя въпроси относно тълкуване разпоредбата на чл. 47 от Х. на основните права на ЕС, тъй като същите не са от значение за правилното решаване на делото, което е с предмет приложението на разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. уреден от процесуалния закон въпрос по процедура, а не приложение на разпоредба от правото на Европейския съюз. Редът за разглеждане и решаване на частните жалби е уреден в ГПК и съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК същите се разглеждат в закрито заседание. В случая не е налице основание съдът да приеме за необходимо разглеждането на настоящата частна жалба в открито заседание, тъй като по въпроса за цената на предявения иск е недопустимо събиране на исканите от жалбоподателя доказателства, в т. ч. свидетелски показания.
Затова и частната жалба подлежи на разглеждане по общия ред в закрито заседание, в което настоящият състав приема следното:
К. съд, в предходният си тричленен състав, е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба против въззивното определение, с която е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по иск за парично вземане в размер на 2 000 лв. е недопустима, на основание императивните разпоредби на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Цената на предявения частичен иск под 5 000 лв. обуславя недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, са изключени от касационен контрол.
Изводът в обжалваното определение на предходния състав на ВКС се споделя и от настоящият състав, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Частната касационна жалба е подадена против въззивно определение по дело, решението по което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска, която в случая е под предвидения размер от 5 000 лв. Същата се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума в размер на 2 000 лв., като искът е предявен като частичен и цената му е меродавна при преценката за допустимост на касационното обжалване, а не пълния размер на паричното вземане – т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. ОСГК на ВКС.
Размерът на цената на иска е под 5 000 лв., поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол. Доводите на жалбоподателя за цена на иска в размер на 5 100 лв. са неоснователни, с оглед данните по делото, установяващи, че увеличение в размер на частичния иск е предприето с молба от 27.11.2012 год., т. е. след връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея с определението от 10.10.2012 год. Поради това и не е налице изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК с увеличение на размера на търсената сума, което да обоснове цена над 5 000 лв.
С оглед необжалваемостта на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и определението по това дело не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, както е приел и предходният състав в обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане недопустимата частна касационна жалба против въззивното определение на това основание. Обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, водим от което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 503 от 28.10.2013 год. по ч. гр. д. № 5830/2013 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] против въззивното определение от 7.03.2013 год. по гр. д. № 2491/2013 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Оставя без уважение искането на Н. М. Н. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: