О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София,16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 7023 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на А. „М.”, [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт С. К., против определението от 24.09.2013 год. по гр. д. № 2103/2013 год. на Варненския окръжен съд. С него е спряно производството по делото до приключване на това по адм. д. № 1819/2013 год. на ВАС, ІІІ отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора. Счита, че неправилно въззивното производство е спряно до решаване на административен спор, който е неотносим към настоящия трудов спор с оглед действието на решението по него занапред, съгласно чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 АПК.
Ответникът по частната жалба и ищец в производството – Я. Н. Х., в писмен отговор чрез пълномощниците му адвокатите С. Д. и В. И., счита определението за правилно.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от страна в процеса, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Изложените съображения относно наличие на касационни основания за допускане на касационно обжалване са неотносими, тъй като не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивната жалба на Я. Х. против първоинстанционното решение от 23.05.2013 год. по гр. д. № 11975/2012 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени исковете му против А. „М.” по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. С обжалваното определение въззивният съд спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по съображения, че решението по образуваното пред Върховния административен съд адм. д. № 1819/2013 год. има преюдициален характер и е от значение за решаване на настоящия спор. Предмет на това административно дело е законосъобразността на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /К./ и Класификатора, приети с ПМС № 129 от 26.06.2012 год., послужили като основание за уволнението на ищеца със заповед на директора на А. „М.” с № 7439 от 23.07.2012 год.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. счита, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като в друг съд – Върховния административен съд, се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на трудовия спор по настоящето. Предмет на жалбата, по която е образувано адм. д. № 1819/2013 год. на ВАС е обявяване нищожността или отмяната на параграф 9 ПЗР на Наредбата за прилагане на К. и съответните точки от същия Класификатор, с които са въведени промени в длъжностите, заемането им по служебно правоотношение и образователен ценз, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по настоящето производство. Действително, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а съгласно чл. 194 АПК същото се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му, като разпоредбата е приложима както за съдебното решение, с което се обявява нищожност, така и това, с което се отменя подзаконовия норамтивен акт. Но с оглед предвидената в чл. 195, ал. 2 АПК възможност за уреждане на правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, по предвидения ред и срок, то тази възможност би била осуетена при решен от гражданския съд трудов спор. Тази уредба относно правните последици от обявен за нищожен или отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт е обусловена от спецификата на нищожността на акта, който като такъв изобщо не е породил правни последици, за разлика от отмяната на акта, при която съдебното решение няма да има обратно действие, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК. И тъй като предмет на висящото административно дело е и нищожността на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт /аргумент и от чл. 196, във вр. с чл. 168, ал. 2 АПК/, имащи пряко значение за прекратяване на трудовото правотношение на ищеца, то произнасянето по него е обуславящо настоящия спор. Затова и като е спрял производството по гражданскоправния спор относно законността на уволнението до постановяване на решение по административния спор по адм. д. № 1819/2013 год. на ВАС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 24.09.2013 год. по гр. д. № 2103/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството до приключване на това по адм. д. № 1819/2013 год. на ВАС, ІІІ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: