О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 20.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6643 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на С. Б. С. от [населено място] против определение № 144 от 1.08.2013 год. /неточно посочена различна дата в частната жалба/ по гр. д. № 1059/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което след отмяна на протоколното определение за даване ход на делото по същество е оставена без разглеждане молбата на настоящия жалбоподател за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 17.06.2011 год.по гр. д. № 10865/2010 год. на Софийския районен съд, 34 състав и същият е осъден да заплати на другата страна разноските по делото.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания съдебен акт с искане за отмяната му и уважаване на подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение, по изложените в частната жалба съображения относно спазване на сроковете за подаването й.
Ответникът по частната жалба Д. К. П., чрез пълномощника му адв. Р. Ш. оспорва същата по съображения в представения отговор. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК настоящето производство е процесуално допустимо. Доводите на ответника по жалбата за недопустимост на същата са неоснователни, с оглед на това, че в случая са неприложими изискванията за приподписването й от адвокат, респ. притежаване на юридическа правоспособност на жалбоподателя, относими към производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената против влязлото в сила решение по гр. д. № 10865/2010 год. на СРС молба за отмяна, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същата е извън тримесечния срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и от узнаване на решението, чиято отмяна иска, относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приел, че жалбоподателят е узнал за решението на 11.08.2012 год., на която дата му е връчена покана за доброволно изпълнение въз основа на атакуваното влязло в сила решение, като връчването е станало при условията на чл. 44, ал. 1 ГПК – отказът да се приеме съобщението е отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя от кантората на ЧСИ, поради което и на основание чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК връчването е редовно. Поради това и тримесечният срок от узнаване на решението е изтекъл на 12.11.2012 год., първият работен ден, а молбата е подадена извън него на 3.12.2012 год.
Относно поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предходният състав на ВКС е направил същия извод за просрочие с оглед на това, че молителят, сега жалбоподател, е могъл да се снабди с препис от влязлото в сила решение по гр. д. № 917/2000 год. СРС след влизането му в сила, на 29.09.2001 год. с оглед данните по това дело за съобщенията на решението до страните. А най-благоприятният срок за това във връзка с узнаването на атакуваното решение е датата, на която е узнал за него – 11.08.2012 год., от която тримесечният срок е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна. Обстоятелството, че молителят се е снабдил с препис от решението по предходното дело на по-късна дата не може да обоснове различен начален момент за броене на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира направения извод за просрочие на подадената на 3.12.2012 год. молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 10865/2010 год. СРС за правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Сроковете за отмяна са предмет на регламентация в разпоредбата на чл. 305 ГПК и неспазването им обуславя недопустимост на подадената молба за отмяна на влязло в сила решение. С оглед поддържаните две основания за исканата отмяна, предходният състав правилно е разграничил началния момент на преклузивния срок за всяко от тях, като възприел като най-благоприятния за молителя по-късния от тях, а именно датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение въз основа на изпълнителен лист по атакуваното решение. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че връчването на 11.08.2012 год. е нередовно, тъй като от представената по делото разписка се установява спазване на процедурата по чл. 44, ал. 1, изр. 5 ГПК – отказът да се приеме съобщението е отбелязан в разписката и е удостоверен с подпис на връчител. Законът не поставя други изисквания, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, удостовереното в представената разписка не е опровергано с други доказателства, поради което и правилно е прието връчването за редовно.
Поради това и считано от тази дата, която е и най-благоприятна за молителя за узнаване на решението /доколкото в производството по него същият е представляван от особен представител, чрез който страната е уведомена за решението, респ. за връщане на подадената против него въззивна жалба/, то подадената молба за отмяна се явява просрочена. Снабдяването с препис от решението по предходното дело на по-късна дата не променя началния момент на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като законът предвижда за такъв деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. А това е далеч назад във времето, при влизане в сила на предходното решение. Спорът на коя дата е влязло в сила това решение не е относим към срока за подаване на молбата за отмяна, който е изтекъл преди подаването й, поради което и правилно същата е оставена без разглеждане. Обжалваното определение следва да се потвърди, а с оглед този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. по представения договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.
Водим от горното настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 144 от 1.08.2013 год. по гр. д. № 1059/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на С. Б. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 17.06.2011 год. по гр. д. № 10865/2010 год. на Софийския районен съд, 34 състав.
Осъжда С. Б. С. от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23 да заплати на Д. К. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]01 направените в настоящето производство разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.