О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 13.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и нчетиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 7781/2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 9855/11.09.2013 год. на [фирма] С. чрез адв. С. М. и адв. Е. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 1646 от 31.07.2013 година по гр.възз..д. Nо 1823/2013 година на АС-София.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси , свързани с наличие на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ и неговото прилагане , с довод , че въззивния съд се е произнесъл в противоречие по различни аспекти / за значението на вписването в счетоводните книги, за вписването на спорните имоти , като актив в баланса на предприятието или търговското дружество , за стойностното вписване на имотите и др. с оглед придобиване правото на собственост / с постановени съдебни актове по чл. 290 ГПК като Р 987/ 06.01.2010 год. ВКС-I г.о., Р 425/ 06.01.2011 г. ВКС, Р 160/ 24.02.2009 г. и др. , посочени и приложени съдебни актове.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по материално-правния въпрос дали процесните сгради са част от имущество, и на кое от преобразуваните предприятия- на праводателя на ищците или на ответника са били предоставени за стопанисване и управление и преминали в собственост на съответното дружество – с довод , че е произнесен в противоречие с Р 340/15.07.2010 год. ВКС-I г.о. , Р 238/09.08.2010 год. ВКС-I г.о..
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – [фирма] С. чрез адв. Г. и адв.В.М.- САК оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване , както и принципно неоснователност , без доводи за недопустимост на съдебното решение и неоснователността на релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалването въззивно решение. Претендират се разноски- 2500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК сртещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция- СГС, с което са уважение обективно съединените искове на [фирма] С. и [фирма] С. е осъдено 1/ да преустанови действията си по възпрепятстване достъпа на [фирма] до собствените му сгради, които действия се изразяват в недопускане на ищеца от наетата от ответника охранителна фирма [фирма] С. да преминава през собствения на ответника имот в [населено място] , район „В.” , м.”Н. к. С. – Б.”, създаващо невъзможност за достъп и ползване на изградените в този имот , суперфициарна собственост на „С.”Ад С. сгради : сграда-склад за основни средства и материали/ бивш ситопечатен цех/с площ 370 кв.м., намиращ се в [населено място] кв. Б. ул.”К.’ имот пл. Nо 102 по КЛ Nо 640 заснета по плана от 1970 год. по неодобрен план на м.”К.-Б.”; сграда – склад за химикали/ бивш лакирен цех/ с площ от 245 кв.м., съставляващ имот пл. Nо 101, нанесен на КЛ Nо 640 по неодобрения план от 1970 година на м.”К.- Б.” С. и гараж- състоящ се от седем гаражни клетки с площ от 125 кв.м. , съставляващ имот пл. Nо 100, нанесен на КЛ Nо 640 по плана от 1970 год. ,неодобрен на м. ”К.- Б.” като 2/ са определени и маршрутите за достъп до сградите по скица , неразделна част от решението на първата инстанция.
За да уважи исковете по чл. 109 ЗС , въззивният съд е приел, че „С. АД „ С. , като правоприемник на сградния фонд на бивше издателство „С.” С. е суперфициарен собственик на процесните три сгради на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ ..Прието е , че при оспорване на констативните нотариални актове, тежестта на доказване в за страната , която ги оспорва , като в случая това е ответника [фирма] , не е оборила фактите , от които произтича правото на суперфициарна собственост, нито е доказало обстоятелствата-правопораждащи право на собственост в полза на това акционерно дружество за процесните сгради, а само за терена , тъй като А. , макар и официални писмени доказателства , не са правопораждащи правото на собственост- ар. чл. 5 ал.3 ЗДС.Прието е, че по силата на чл. 64 ЗС , собственикът на постройки в чужд терен има правото да ползва терен, необходим за ползване на постройката.
Искът за начина , по който е определен достъпа до постройките не е бил предмет на въззивно обжалване , поради което и изрично въззивния съд е отбелязал, че не може да провери законосъобразността на решението в тази част, поради необжалване от страна на ответника.
След преценка на доводите за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на закона- чл. 280 ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ е установена възможността с акта на преобразуване на едно държавното предприятие в новосъздадено търговско дружество на същото да бъде предоставено в собственост онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещ основанията за признаване на трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в самата норма правно-релевантни факти тълкувани в контекста на § 15а от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ – вид и обем на предоставено имущество за стопанисване от държавно предприятие като Д., документи, установяващи заприходяването на имуществото по баланса на предприятието праводател, включване в уставния фонд на държавната организация, липсата на данни същото да не е изключено изрично с акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното търговско дружество, разбиране на съдилищата, изразено принципно по посочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК по Р 987/ 06.01.2010 год. ВКС-I г.о., Р 425/ 06.01.2011 г. ВКС, Р 160/ 24.02.2009 г. е изжяло съобразено от въззивния съд. Ето защо по изведения въпрос за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси , свързани с наличие на предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ и неговото прилагане , искането не може да бъде уважено.
Не може да бъде уважено искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос дали процесните сгради са на праводателя на ищците или на ответника са били предоставени за стопанисване и управление и преминали в собственост на съответното дружество поради противоречие с Р 340/15.07.2010 год. ВКС-I г.о. и Р 238/09.08.2010 год. ВКС-I г.о., тъй като въпросът е фактически , а не правен. Касае се до необходимостта от изясняване на фактите кое е държавното предприятието, управлявало и стопанисвало сградите към момента на преобразуването на държавната фирма в търговско дружество, като елементи от фактическия състав на придобивното основание, а не до точното приложение на материалната правна норма при конкретно установени факти.
Въпросът с разпределение на доказателствената тежест при оспорване на констативните нотариални актове, легитимиращи ищците като суперфициарни собственици е разрешен от въззивния съд в пълно съответствие с разясненията на ТР 11/2012 година на ОСГК на ВКС.
По направеното искане на ответника по касация С. АД С. за присъждане на разноски, направени за защита пред касационната инстанция.
Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, представения писмен документ – Договор за правна защита и съдействие Nо 0369017/ 3013 год. , дава основание да се приеме , че е налице валидно мандатно правоотношение. Представеният договор , съставлява надлежен писмен документ , съгласно Закона за счетоводството за платен адвокатски хонорар /аналогично на типовите Договори за правна защита , въз основа на който се заплащат дължимите данъци , поради което искането за присъждане на сумата от 2500 лв. , фигурираща в писмения документ, следва да бъде уважено.В този смисъл и т.1 и т.2 ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.1 ГПК И чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 9855 /11.09.2013 год. на [фирма] С. чрез адв. С. М. и адв. Е. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 1646 от 31.07.2013 година по гр.възз..д. Nо 1823/2013 година на АС-София.
ОСЪЖДА т. д. ‘Н. Б. ф.” АД ЕИК[ЕИК] С.да заплати на д. [фирма] , ЕИК[ЕИК] сумата 2500 лв./ две хиляди и петстотин лева/, разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: