О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 16.07.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3121 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.01.2013 год. по гр. д. № 10227/2010 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото е обезсилил първоинстанционното решение от 19.07.2002 год. по гр. д. № 12472/1995 год. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на незастроен имот, представляващ пл. № 552 в кв. 170 по плана на [населено място], м. „Л. ІІІ ч.” /бивш пл. № 4, к. л. 476/78 г./ за разликата над площта от 1 644 кв. м. до 3 500 кв. м., а в останалата му част първоинстанционното отхвърлително решение е оставено в сила.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищците Й. И. А., К. И. И., Б. И. И. и И. Б. И., чрез пълномощниците им адв. В. Г. и А. Г., с касационна жалба в срок. Поддържат се оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон – ЗВСОНИ, който към влизането му в сила през 1992 год. не поставя изискване за възстановяване на собствеността имотът да не е публична държавна собственост, каквато пречка е приел въззивният съд в извода му, че не е настъпила реституцията. Касаторите искат отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част и вместо това се допусне делба на имот с площ 1 644 кв. м., представляващ имот пл. № 552 в кв. 170 по плана на [населено място], м. „Л. ІІІ ч.”, като ? ид. ч. е възстановена на наследниците на бившите му собственици, между които е постигнато споразумение относно квотите им нея, а останалата ? ид. ч. е собственост на държавата.
В приложеното от тези касатори изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изложените от касаторите съображения касационният съд в правомощието си да конкретизира и уточни поставения правен въпрос счита, че същият се свежда до произнасянето на въззивния съд относно наличието на пречка за възстановяване на собственост, уредената в последващ закон – ЗОСОИ имотът да не е публична държавна собственост, като касаторите считат, че приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 6/2006 год. В т. 3 от същото е прието, че новите изисквания към възстановяване на собствеността се прилагат само за в бъдеще, а не и към случаите, при които собствеността е възстановена по силата на ЗВСОНИ през 1992 год., т. е. предпоставките за реституция се преценяват към момента на влизане в сила на закона. Освен това, въззивният съд не е зачел влязлото в сила решение на административния съд по адм. д. № 2520/99 год. за отмяна на отчуждаване на част от имота, което представлява позоваване на въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол /предмет на ТР № 5/2011 год./.
В същия смисъл е и подадената в срок от А. Х. К., И. Х. К., Г. Д., Е. А. В.-К., чрез пълномощника им адв. Н. И., касационна жалба против въззивното решение, като освен основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените правни въпроси се сочи и основанието по т. 3.
Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена и от Б. Р. У. от САЩ, чрез пълномощника й адв. Вл. К., с релевиране на същите съображения за неприложимост на въведеното с чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ и чл. 7, ал. 4 ЗДС ограничение за реституцията на ? ид. ч. от имота, настъпила по силата на ЗВСОНИ към момента на влизането му в сила и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос. Позовава се и на нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК с оглед дадените при първата касация указания за допускане на делбата при неустановяване наследниците на Д. А., бивш собственик на другата ? ид. ч. от имота.
В този смисъл е и подадената от М. К., чрез адв. Н. Т., касационна жалба против въззивното решение.
Ответникът СУ „Кл. О.” оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по съображения, че разясненията в т. 3 на ТР № 6/2006 год. касаят друг въпрос – от кой момент се прилага разпоредбата на параграф 1 ЗОСОИ, с който е изменен чл. 2 ЗВСОНИ с разширяване приложното поле на реституционния закон с новото основание по ал. 2 на чл. 2. Поставеният в изложението на касаторите въпрос за преценка на характера на имота като публична държавна собственост като пречка за реституцията и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е предмет на разглеждане в това тълкувателно решение, но е предмет на произнасяне в редица решения на ВКС, вкл. и постановени по реда на чл. 290 ГПК, цитирани подробно в отговора, изразеното становище в които относно тълкувателния характер на разпоредбата, въвеждаща това ограничение, е съобразено от въззивния съд.
Изразено е и становище по въпроса за наличие на влязло в сила решение по административния спор, в който университетът не е участвал, поради което и това решение не го обвързва.
По същество този ответник счита касационните жалби за неоснователни.
Постъпил е и писмен отговор към горната касационна жалба и от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството с изложени съображения за неоснователност на постъпилите касационни жалби.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
За да приеме за неоснователен предявения иск за делба на процесния имот с площ 1 644 кв. м. въззивният съд приел, че с оглед статута му на публична държавна собственост реално възстановяване на собствеността не може да настъпи, с оглед ограниченията на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ и чл. 7, ал. 4 ЗДС. Осъществен е и косвен съдебен контрол за законосъобразност на представените актове за деактуване, както и на съдебното решение по приключилия административен спор относно частта от имота, отчуждена за благоустройствено мероприятие от един от бившите собственици, като въззивният съд приел, че страните, физически лица не могат да се легитимират като съсобственици с държавата по отношение на ? ид. ч. на основание възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и по ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др.
Поставеният от касаторите въпрос за приложението на разпоредбите на ЗОСОИ, последващ ЗВСОНИ, на който част от ищците се позовават да им е възстановена собствеността върху идеални части от процесния имот, е обусловил направения от въззивния съд извод за неоснователност на иска за делба поради липса на съсобственост. В същия смисъл е и позоваването на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗДС, приета 2009 год., като произнасянето касае наличието на предпоставките, респ. липсата им, за възстановяване на собствеността и момента, в който същите следва да се преценяват. Доколкото в т. 3 на ТР № 6/2006 по т. д. 6/2005 год. на ОСГК на ВКС предмет на произнасяне е момента на преценка наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имоти, одържавени на основание някои от законите, с които след приемане на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към влизането на ЗОСОИ в сила – 22.11.1997 год., то и поставеният въпрос за преценката на въведена с този закон пречка следва да се приеме като включен в обхвата на произнасянето. Поради това и касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната потвърдителна част следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горния въпрос, както и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол при наличие на постановено съдебно решение по административни спор, в контекста на разясненията в ТР № 5 по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 194 от 4.01.2013 год. по гр. д. № 10227/2010 год. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС за касационното разглеждане на делото, както следва – Й. И. А., К. И. И., Б. И. И. и И. Б. И. общо 40 лв., А. Х. К., И. Х. К., Г. Д., Е. А. В.-К. – общо 40 лв., Б. Р. У. от САЩ, чрез пълномощника й адв. Вл. К. – 40 лв. и М. К., чрез адв. Н. Т. – 40 лв., и представят вносния документ за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на горното указание, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: