O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 06.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7052 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 23858/23.08.2013 година на Д. Р. Б. от [населено място] , заявена чрез адв. Г. М. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 1421 oт 18. 07. 2013 година по гр. възз. д. Nо 3541/ 2012 год. на ОС- Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба на недвижим имот- дворно място, УПИ III-531 в кв. 56 по РП на [населено място] , [община], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка с навес и др. подобрения.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение първата инстанция по допускане на делбата на – дворно място, УПИ III-531 в кв. 56 по РП на [населено място] , [община], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка с навес и др. подобрения и е постановил ново , с което на основание чл. 344 ал.1 ГПК искът по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН е отхвърлен , след като е прието , че в полза на наследодателите на В. Д. Д. е изтекла 10 годишна продобивна давност и не е налице съсобственост между страните по делото.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на процесуалните правила касаещи анализ на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се довод , за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос „ че възражението за изтекла в полза на наследодателите на ответника В. Д. придобивна давност се явява основателно и доказано”, произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на за задължителната съдебна практика по ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС , тъй като по фактическия и правен извод на съда противоречи на цитираното тълкувателно решение.
Поддържа се довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че без установени действия по отблъскване на съсобствениците , възивния съд е решил делото по въпроса за приодбивната давност по наследяване по начин , различен от този по Решение Nо 76 от 11.01.2013 год. по гр.възз.д. Nо 3294/2012 год. на ОС-Пловдив / приложено по делото/.
Поддържа се довод за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 по въпроса възможна ли е поправка/ допълване на протокол от открито съдебно заседание без да е налице нито едно от законовите изисквания , изброени в чл. 151 ГПК , тъй като отговорът на ВКС би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р. П.- АК П., като пълномощник на В. Д., с който се поддържа , че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на формулиран правен въпрос , който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, а представеното решение на ОС-Пловдив касае друг фактически състав.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск и констатацията за спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценката доводите на касаторите за допускане на касационното обжалване с оглед на въведените аргументи в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК , настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, формулираният от касатора материално-правен въпрос следва да е в преметната рамка на разрешения гражданско-правен спор и да е обусловил крайния правен извод на решаващия съд.
Въпросът , формулиран в смисъл възражението за изтекла в полза на наследодателите на ответника В. Д. придобивна давност се явява основателно и доказано, не може да се приеме , че е произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 1/2012 год на ОСГК на ВКС , тъй като този принципно липсва въпрос, който има характера на обуславящ изхода на спора правен проблем по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Доколкото така релевираният довод общо касае „произнасянето от въззивния съд по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС в смисъл, противоречащ на за задължителната съдебна практика по ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС ‘, то следва да се подчертае , че по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, правният въпрос следва винаги да е изваден от контекста на неправилността на обжалваното решение , да има общ характер и да касае принципното приложение на посочената правна норма, но само ако същата е приложима към спора. След като цитираното тълкувателно решение не засяга приложимостта на чл. 69 ЗС при съсобственост , възникнала в резултат на наследяване , то и повдигнат въпрос очевидно няма връзка с предмета на спора и произнесеното решение не може да противоречи на задължителна съдебна практика ,касаеща разяснения по приложение на друга правна норма.
Не може да се допусне касационно обжалване и по въпроса, касаещ хипотезата , когато без установени действия по отблъскване на съсобствениците , възивният съд е решил делото по въпроса за приодбивната давност по наследяване по начин , различен от този по Решение Nо 76 от 11.01.2013 год. по гр.възз.д. Nо 3294/2012 год. на ОС-Пловдив.
За да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, то с обжалваното решение и с това , посочено като незадължителна съдебна практика за противоречивото разрешаване на един и същ правен въпрос, постановените решения по същество по двете дела следва да са сходно от гл.т. на установени факти, подведени под хипотезиса на една и съща правна норма. Очевиден е извода , че ако фактите са различни по различните дела , то и решенията по същество не могат да дадат еднозначно разрешение , но това различие не може да обуслови извод за противоречиво разрешеване на един и същ правен проблем.
В случая твърдяната липса на факти за действия по отблъскване на владелческите правомощия на съсобствениците , обусловила различните правни разрешения относно наличието на основания за приложението на чл. 79 ал.1 ЗС , не могат да се ценят в процеса по селекция за допускане на касационното обжалване като основания за допускане на обжалването.
Поддържаният довод за допускане на касационно обжалване по въпроса възможна ли е поправка/ допълване на протокол от открито съдебно заседание без да е налице нито едно от законовите изисквания , изброени в чл. 151 ГПК , тъй като отговорът на ВКС би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , също не може да се приеме за основание за селекция, тъй като същият по естеството си съставлява оплакване за допуснати нарушение на процесуалните правила. Касационният съд дължи отговор дали са налице нарушение на процедурата по поправка , само ако в резултата на тези нарушения делото не е попълнено с доказателства, т.е. отново поставеният въпрос касае установяване на факти, а не тълкуване приложението на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 23858/23.08.2013 година на Д. Р. Б. от [населено място] , заявена чрез адв. Г. М. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 1421 oт 18. 07. 2013 година по гр. възз. д. Nо 3541/ 2012 год. на ОС- Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба на недвижим имот- дворно място, УПИ III-531 в кв. 56 по РП на [населено място] , [община], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка с навес и др. подобрения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :