О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София, 10.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5635 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. И. З. и Л. И. Н., чрез пълномощника им адв. Д. С., обжалват с касационна жалба в срок въззивното решение от 27.04.2013 год. по гр. д. № 3623/2012 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 27.09.2012 год. на Пловдивския районен съд, с което са уважени претенциите против тях на С. и А. В. за заплащане на извършените в делбения имот подобрения съразмерно с дела им в съсобствеността – асфалтиране на път до имота, направа на подпорна стена и дренаж, и вертикална планировка на имота, общо на стойност 4 603.30 лв.
Въззивното решение в останалите му части не е обжалвано.
Касаторите поддържат становище за неправилност на обжалваното решение поради противоречие на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му в обжалваната част и вместо това исковете за заплащане на подобренията бъдат отхвърлени, респ. делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдържащото се в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, като считат, че материалноправният въпрос относно пасивната легитимация за търсене на обезщетение за вложени средства и труд при изграждане на общински път като част от общинската инфраструктура е разрешен в обратен смисъл в представената съдебна практика – Р 356 от 7.10.2011 год. по гр. д. № 853/2010 год. на ВКС, ІV г. о. /постановено по реда на чл. 290 ГПК/ и Р 797 от 20.10.2009 год. по гр. д. № 1574/2008 год. на ВКС, І г. о. По този въпрос касаторите релевират и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с липса на съдебна практика в контекста на конкретната хипотеза, касаеща предвиден с влязъл в сила план по параграф 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ общински път за новообразуваните имоти, както и със значението му за точното прилагане на закона, каквото според касаторите представлява произнасянето на въззивния съд при наличните доказателства и при липса на произнасяне по възраженията им.
Касаторите считат, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 6/74 год. и Р 1072 от 14.11.2008 год. по гр. д. № 4295/2007 год. на ВКС, ІV г. о. /последното непредставляващо задължителна практика с оглед разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/ и по въпроса: представлява ли подобрение, водещо до увеличение стойността на имота незаконно строителство, за което собственикът е изразил изрично и писмено искане за премахването му.
В писмен отговор ответниците по жалбата С. и А. В., чрез адв. Вл. Т., поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед цената на съединените искове, липса на релевираните основания за допускането му поради неотносимост на поставените въпроси и представената съдебна практика, респ. неоснователност на касационната жалба. Претендират и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Въззивното решение е постановено по обективно и субективно съединени искове за заплащане на подобрения в делбения имот – за прокарване на асфалтов път – общо предявена претенция за сумата 4 000 лв., претендирана по равно от всяка от ответниците, с оглед уточненията на ищците в с. з. на 26.01.2012 год., /не е налице увеличение в размера на този иск по допълнителната молба от 31.01.2012 год./, за направата на дренаж в съсобствения имот – общо сумата 800 лв., за изграждане на подпорна стена – общо сума 2 000 лв. и вертикална планировка на имота – общо сумата 500 лв.
Претенциите са уважени частично от първоинстанционния съд, като въззивният съд е потвърдил решението му, в която част въззивното решение е предмет на касационното обжалване.
Цената на всеки един от съединените искове за парично вземане за претендираните подобрения в имота съразмерно с частта на съсобствениците се определя от размера на търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая тя е под 5 000 лв. за всяка една от претенциите, поради което въззивното решение по искове с цена под предвидения в закона размер не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба против него следва да се остави без разглеждане и се върне, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а производството се прекрати.
Поради недопустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не следва да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на този изход и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите следва да заплатят направените от ответниците в настоящето производство разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. И. З. и Л. И. Н., чрез адв. Д. С., касационна жалба против въззивното решение № 775 от 27.04.2013 год. по гр. д. № 3623/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 5635/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о.
Осъжда С. И. З. от [населено място], [улица] Л. И. Н. от [населено място] да заплатят общо на С. Т. В. и А. Й. В. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 направените в настоящето производство разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: