О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
Гр.София, 21.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3338 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. М. срещу Решение № 8644/ 21.12.2012 г. по в.гр.д.№ 1299/10 г. на СГС, ІV-В състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на СРС, 70 състав, постановено на 22.07.2009 г. по гр.д.№ 11609/07 г., с което, по иск на В. В. В. и М. В. В., е допуснато извършване на съдебна делба между ищците и останалите съделители в лицето на И. Д. И., С. Д. И., Л. Х. И., Р. Х. И., Л. И. Г., В. Б. П., М. П. М. и В. Н. Х. като едноличен търговец с фирма [фирма], на следния недвижим имот: дворно място с площ по скица 580 кв.м., съставляващо УПИ * от кв.187 по плана на [населено място], м.”Л.- ІІ ч.”, при граници: [улица], [улица], имот с пл.№ * и имот с пл.№ *, при следните квоти: по 1/72 ид.ч. за Л. Х. И. и Р. Х. И., по 2/72 ид.ч. за И. Д. И. и С. Д. И., 3/72 ид.ч. за В. Б. П., по 6/72 ид.ч. за В. В. В., М. В. В. и Л. И. Г., 9/72 ид.ч. за М. П. М. и 36/72 ид.ч. за В. Н. Х. като едноличен търговец с фирма [фирма]. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение по допускане на делбата, както и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими поради произтичаща от закона невъзможност да се дели съсобствен имот с характеристиките на процесния, с оглед на което се моли за обезсилването им и прекратяване на производството, евентуално- отменяване на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи повтаряне на извършени процесуални действия.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение, както и изобщо на производството по делото, е въпросът: Допустима ли е делба на съсобствен незастроен урегулиран поземлен имот, в който могат да се построят жилища за всички съсобственици. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по посочения въпрос е в противоречие със задължителната по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика /ПП № 2 от 04.05.1982 г./, както и на установената практика на ВС и ВКС, постановена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, според която по силата на чл.58, ал.2 З. /отм./ не може да се допусне делба на съсобствен незастроен парцел при равни дялове на съсобствениците, който е предназначен за малкоетажно или средноетажно или за вилно застрояване, ако в него могат да се построят жилища, съответно вилни жилища за всеки от съсобствениците. В останалата си част изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обективира правни въпроси от обуславящо значение за валидността, допустимостта или правилността на въззивното решение, а единствено оплаквания за неговата неправилност, които са без значение при произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване съобразно установените в чл.280, ал.1 ГПК критерии за това.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговори по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на СГС на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение- основания за допускане на касацията съответно по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е изцяло ирелевантен при преценка на допустимостта /както и на правилността/ на обжалваното въззивно решение и на производството по делото, тъй като се основава на отменена материалноправна норма, която не е възпроизведена в действащото законодателство. Разпоредбата на чл.58, ал.2 З., въз основа на която е приета т.1 „б” от ПП № 2/ 04.05.1982 г. относно недопустимостта на делба на незастроени парцели, предназначени за малкоетажно или средноетажно застрояване, ако в тях могат да се построят жилища за всеки от съсобствениците, е преустановила действието си по реда, предвиден в чл.11, ал.3 от Закона за нормативните актове- по силата на Пар.20 от ПР на ЗУТ /обн., ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./, с който изрично се отменя ЗТСУ. Делбеното производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано през 2007 г., при което решаващият съд дължи съобразяване на действащите разпоредби на ЗУТ, в който не се съдържа забрана за делба на незастроени урегулирани поземлени имоти, аналогична на тази в отменения закон.
Предвид изложеното, поддържаното от касационния жалбоподател основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК не е налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8644/ 21.12.2012 г. по в.гр.д.№ 1299/10 г. на СГС, ІV-В състав, по касационната жалба на М. П. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: