О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 16.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3818 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.12.2012 год. по гр. д. № 12130/2009 год. Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на Х. Н. Н., И. П. П. и Т. П. Х. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 25.07.2011 год. въззивно решение по същото дело. С него е отменено първоинстанционното решение само в частта за квотите на страните, между които е допусната съдебна делба на описания недвижим имот и вместо това са определени следните квоти:
по 5 375.625/16 602 ид. ч. за Т. П. Х. и И. П. П.
1 950.25/16 602 ид. ч. за Х. Н. Н.
и 3 900.5/16 602 ид. ч. за В. Л. И..
В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Допълнителното въззивно решение се обжалва с касационна жалба в срок от Т. П. Х., Х. Н. Н. и И. П. Х., чрез пълномощника им адвокат Ч. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Считат, че по релевантния за извода на съда въпрос, а именно: представлява ли очевидна фактическа грешка несъответствието между изложената в мотивите воля на решаващия съд и цифровото изражение като аритметична сметка в същото решение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебната практика – приложени решения на ВКС.
От ответниците В. Л. И., чрез пълномощниците й адв. Т. и К. от САК, поддържа становище за липса на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски за настоящето производство, а останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка в посочените квоти на съделителите, между които е допусната делба в постановеното по същото дело решение, тъй като не се касае до несъответствие между формираната истинска воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Не е налице и грешка в пресмятането, тъй като в мотивите си съдът приел, че частта от имота, придобита от Д. Н. в режим на съпружеска имуществена общност с П. Н., съответна на доплащането в тяхна тежест за уравнение на дяловете е в размер на 7 801/16 602 ид. ч., която сума е сбор от две суми – 4 725 и 3 076 лв., при което аритметично действие не е налице грешка в пресмятането. Тази воля съответно е намерила израз и в диспозитива на решението, поради което и не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по този ред.
Съдът е приел искането на молителите като такова за формиране на друга воля на съда за определяне правата на съдeлителите, което касае правилността на извода относно размера на квотите. Това е предмет на проверка извън производството за поправка на допусната очевидна фактическа грещка, в производство по обжалване на решението, поради което и е оставил без уважение подадената молба по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
Следователно, решаващият извод в обжалваното въззивно решение е обусловен от произнасянето по въпроса за липса на очевидна фактическа грешка в определяне на квотите на съделителите, а не от поставения от касаторите въпрос какво представлява очевидната фактическа грешка и дали е такава несъответствието между изложената в мотивите воля и цифровото изражение като аритметична сметка. По горния релевантен за извода въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представените от касаторите решения на ВКС, тъй като направените в тях изводи относно наличието на грешка или не, са обусловени от установените по тях различни факти. По въпроса за същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване не е налице противоречиво произнасяне в обжалваното въззивно решение, тъй като и в него съдът е приел същото разрешение, но приел, че формираната му воля относно дела на наследодателя, придобит в режим на съпружеска имущедствена общност е в посочения в решението размер. Дали този извод е правилен не е въпрос на поправка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.2012 год. по гр. д. № 12130/2009 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Т. П. Х., Х. Н. Н. и И. П. Х., чрез пълномощника им адвокат Ч. от САК, касационна жалба против него.
Осъжда Т. П. Х., Х. Н. Н. и И. П. Х. да заплатят на В. Л. И. направените в настоящето производство разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: