O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 16.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2802/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 23266/27.02.2013 година на С. Н. П. от [населено място] дол, Софийска област чрез адв.З. Н.- САК срещу Решение от 10.01.2013 година по гр . възз. д. Nо 5424/2011 година на Софийския градски съд , с което решение , в качеството на въззивнат инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, Софийският градски съд е потвърдил Решение от 01.03.2011 година по гр.д. Nо 38539/2009 година на Софийския районен съд за разпределение правото на ползване по реда и на основание чл. 32 ал.2 ЗС на следния недвижим имот- ДВОРНО МЯСТО- УПИ * кв. 93 по плана на [населено място]- К. , целият с площ от 1225 кв.м./ по скица 1200 кв.м./ и намиращата се в него лятна кухня между М. К. П. и С. Н. П. по вариант на разпределение на вл.л. по скица 2, неразделна част от решението.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел ,че с искът по чл. 32 ал.2 ЗС съдът осъществява съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците и не разрешава спор за собственост, тъй като решението му не се ползва със сила на пресъдено нещо, прието е , че имотът е съсобствен, правата на съсобствениците са съобразно на ангажираните писмени доказателства, няма съгласие за начина на ползване , а избраният от съда начин съгласно решението е правилно избран, отхвърляйки наведените възражения срещу същия.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона , процесуалните правила и е необосновано- чл. 281 т.3 ГПК.
Релевираните доводи се свързват с избрания вариант от съда , установяващ режим на съвместно ползване , който според касатора , не отчита съществуващото положение в имота , предвижда сложни и невъзможни преустройства , свързани с въздействие върху вещта и изменения на имота- разрушаване на част от подпорна стена, изграждане стълба за пешеходен достъп до дворното място , без възможност за транспортен достъп, касаторът практически е лишен до излаз на улицата, този вариант на ползване не е съобразен с изградената / лична/ водопроводна и канализационна система.
С приложеното изложение , защитата на касатора поддържа , че обусловилият изхода на делото въпрос е този : при определян начина на ползване на съсобствен имот, следва ли съдът да се съобрази с фактическото положение или е възможно определение начин на ползване да предвижда изменения, преустройства или други въздействия по отношение на имота. Поддържа се , че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй като решението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с устойчивата практика на ВКС по Решение Nо 1070 / 2008 год. по гр.д. Nо 4297/ 2008 год. ВКС – I г.о. /непредставено/, Решение Nо 3528 по гр.д. Nо 2532/1981 год. на ВС –I г.о. / непредставено с изложението/, Решение Nо 1150/ 2008 по гр.д. Nо 4821/ 2008 год.- V г/о/ / непредставено / , Решение Nо 409 от 26.05.2010 год. по гр.д. Nо 224/2009 год. на ГК-I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК , с което е налице произнасяне по въпроса „може ли съдът в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да разпредели ползването на общата вещ по проект, който предвижда изграждането на нови зидове, който да обособят отделните дялове ?“ и даден отговор по чл. 291 ГПК, в смисъл, че правилна е съдебната практика според която „ съдът няма право в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да предписва каквото и да е преустройство, с цял обособяване на отделните дялове.” Решение Nо 71 от 10.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/2010 год. на ВКС – ГК II отд., също постановено по чл. 290 ГПК по въпроса „може ли в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да се разпредели ползването по вариант , изискващ бъдеща промяна в имота” и даден отговор в насока , че правилна на основание чл. 291 ГПК е съдебната практика ,приемаща че „служенето с общата вещ според чл. 32 ал.2 ЗС означава прякото и използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и без да се накърняват свойствата и , като съдебната администрация по чл. 32 ал.2 ЗС се извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове“; Решение Nо 467 по гр.д. 166/ 2010 год. на ВКС-I г.о., което е постановено по реда на отменения чл. 225 ГПК – т.е. решение постановено по реда на прегледа по реда на надзора , което не може да бъде тълкувано като задължителна или незадължителна съдебна практика доколкото няма произнасяне по съществото на спора; Решение Nо 825 от 06.11.2009 год. по гр.д.Nо 1854/2008 год.на ВКС-IV г.о., постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК/ отм./ , с което е прието , че в производството по чл. 32 ал.2 ЗС се „ касае до мерки за управление на общата вещ и те могат да се постановят само с оглед на съществуващото положение „; Решение Nо 890 от 10.02.2010 год.по гр.д. Nо 1650/2008 г. на ВКС-I г.о., постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./, явяващо се неотносимо, тъй като се касае до спор за характера на производството а и това решение изцяло е цитирано от въззивния съд; Решение Nо 878/ 2009 год. по гр.д. Nо 745/ 2008 г. на ВКС-III отд. , постановено в производство по чл. 218 а б.”а” ГПК / отм./ , с което се приема , че в производството по чл. 32 ал.2 ЗС се съобразява съществуващото на място положение и без преустройства.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по въпросите за критериите на съда при избора на вариант за разпределение правото на ползване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като защитата на касатора се позовава на Решение Nо 1375/2008 год. по гр.д. Nо 5926/ 2008 год. на ВКС –V г. о. , постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./ , с което се приема , че „ най-целесъобразния вариант на разпределение следва да се избере така , че всеки съсобственик да може максимално да се ползва от общата вещ”, а по изведения трети въпрос за необходимостта при определяне начина на ползване на съсобствения имот да се отчитат обема на материалните права върху него и в какво се изразява това ,се сочи като основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв.В. Г.- САК като пълномощник на М. П., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се релевират възражения по основателността на касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск по чл. 32 ал.2 ЗС касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта , за основателността или неоснователността на конкретния правен спор .Наред с това , за да бъде извършена правилно селекцията , касаторът следва– поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения , които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне.
По първият изведен въпрос: при определян начина на ползване на съсобствен имот, следва ли съдът да се съобрази с фактическото положение или е възможно определение начин на ползване да предвижда изменения, преустройства или други въздействия по отношение на имота, не може да се приеме , че е налице нито едно от твърдяните основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване
За да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва да е посочил онази задължителна съдебна практика , посочена в разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , което сочи на противоречие с изразеното от въззивния съд становище по приложение на закона.
От представените съдебни решения само Решение Nо 409 от 26.05. 2010 год. по гр.д. Nо 224/2009 год. На ГК-I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК , с което е налице произнасяне по въпроса „може ли съдът в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да разпредели ползването на общата вещ по проект, който предвижда изграждането на нови зидове, който да обособят отделните дялове ?“ и даден отговор по чл. 291 ГПК, в смисъл, че правилна е съдебната практика според която „ съдът няма право в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да предписва каквото и да е преустройство, с цял обособяване на отделните дялове” и Решение Nо 71 от 10.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/2010 год. на ВКС – ГК II отд., също постановено по чл. 290 ГПК по въпроса „може ли в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да се разпредели ползването по вариант , изискващ бъдеща промяна в имота” и даден отговор в насока , че правилна на основание чл. 291 ГПК е съдебната практика ,приемаща че „служенето с общата вещ според чл. 32 ал.2 ЗС означава прякото и използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и без да се накърняват свойствата и , като съдебната администрация по чл. 32 ал.2 ЗС се извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове“ , имат характеристиката на задължителна съдебна практика.
При данните по делото не може да се приеме , че решаващите мотиви на въззивния съд сочат на противоречие с изразените задължителни разяснения на ВКС. Данните по настоящото дело сочат , че експертните заключения , на които се базират изводите на съда за избрания вариант на разпределение / скица 2/ на ползването на съсобствения имот , не предвиждат нови преустройства, нито каквото и да е въздействие , което би довело до промяна на субстанцията на вещта , нейния вид или годност за използването му по предназначение.
Останалите посочени и приложение съдебни решения – Решение Nо 467 по гр.д. 166/ 2010 год. на ВКС-I г.о.,постановено по реда на отменения чл. 225 ГПК – т.е. решение постановено по реда на прегледа по реда на надзора , което не може да бъде тълкувано като задължителна или незадължителна съдебна практика доколкото няма произнасяне по съществото на спора; Решение Nо 825 от 06.11.2009 год. по гр.д.Nо 1854/2008 год.на ВКС-IV г.о., постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК/ отм./ , с което е прието , че в производството по чл. 32 ал.2 ЗС се „ касае до мерки за управление на общата вещ и те могат да се постановят само с оглед на съществуващото положение’, Решение Nо 890 от 10.02.2010 год.по гр.д. Nо 1650/2008 г. на ВКС-I г.о., постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./, явяващо се неотносимо, тъй като се касае до спор за характера на производството а и това решение изцяло е цитирано от въззивния съд и Решение Nо 878/ 2009 год. по гр.д. Nо 745/ 2008 г. на ВКС-III отд. , постановено в производство по чл. 218 а б.”а” ГПК / отм./ , с което се приема , че в производството по чл. 32 ал.2 ЗС се съобразява съществуващото на място положение и без преустройства’ , също не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, тъй като решаващия съд не се е отклонил от възприетата позиция на съдилищата за характера на производството, за начина на преценка при отчитане на конкретното фактическо положение.
По посочените въпроси за критериите на съда при избора на вариант за разпределение правото на ползване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , като защитата на касатора се позовава на Решение Nо 1375/2008 год. по гр.д. Nо 5926/ 2008 год. на ВКС –V г. о. , постановено в производство по чл. 218а б.“а“ ГПК / отм./ , с което се приема , че „ най-целесъобразния вариант на разпределение следва да се избере така , че всеки съсобственик да може максимално да се ползва от общата вещ”, а по изведения трети въпрос за необходимостта при определяне начина на ползване на съсобствения имот да се отчитат обема на материалните права върху него и в какво се изразява това , по който като основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като изборът на най-целесъобразен вариант не може да се счита за критерий. Целесъобразността на избрания вариант по всяко дело зависи от конкретния брой на изготвените варианти и доказателствата по делото. Обемът права на всеки съсобственик е в основата на възможността да се допусне разпределение на правото на ползване на съсобствен недвижим имот, т.е. касае спора по същество ,поради което не може да бъде въпрос който допуска произнасяне още на етапа на селекция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 23266/27.02.2013 година заявена от С. Н. П. от [населено място] дол, Софийска област чрез адв.З. Н.- САК срещу Решение от 10.01.2013 година по гр . възз. д. Nо 5424/2011 година на Софийския градски съд по чл. 32 ал.2 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :