О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 16.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3486 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 11.02.2013 год. по гр. д. № 2742/2012 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил първоинстанционното решение от 20.06.2012 год. по гр. д. № 1339/2012 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Г. Б. от [населено място] против С. с н. ц. /С./ „П. в.” със седалище и управление в същия град, представлявано от председателя на УС Е. С. К. и против последната лично, както и против Т. И. Ч., Г. В. В., Н. Р. Р. и Е. Г. Г., всички от [населено място], искове да му възстановят прекъснатото по решение от 21.10.2011 год. на УС на сдружението електрозахранване на собствения му имот в [населено място], м. „П. в.”, от 910 кв. м., идентичен с имот № * в кв. * по неодобрен кадастрален план, с построена в него жилищна сграда, както и за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 1 610.55 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на прекъснатото електрозахранване на имота, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищецът Б. Б. с опллаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това исковете му бъдат уважени, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, по поставения въпрос за приложимия ред за защита от действия, извършени въз основа на решение на УС на С., с които се пречи на лице, което не е член на сдружението, да упражнява правото си на собственост, както е по процесуалноправния въпрос за преценката на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Представена е многобройна съдебна практика, в т. ч. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, без да е конкретизирано твърдяното от касатора противоречие в произнасянето по формулираните от него въпроси.
С. „П. в.” и ответниците – физически лица, чрез пълномощника им адв. Н. А., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните, въз основа данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки към мотивите му, на основание чл. 272 ГПК, с констатацията, че то е правилно и законосъобразно. Развитите от касатора съображения в тази насока не представляват обосноваване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като такъв процесуалноправен въпрос не е изведен в изложението, нито е налице позоваване на някое от допълнителните основания за това. Както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като посоченият от него правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Поради това и доводът за приложението на чл. 272 ГПК е извън предмета на обсъждане в настоящето производство, тъй като не е релевиран като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Към изложението е приложена съдебна практика относно начина на обжалване на решение на УС и ОС на сдружението, който въпрос е обсъждан от районния съд досежно достъпа до ел. мрежата, пряко свързан с членствени отношения на собственика на имота със сдружението, съгласно правилника на сдружението и устава му и доколкото преустановяването на ел. захранването към имота е на основание взето решение на УС на сдружението. Съдът приел, че настоящето производство не е по иск за отмяна на това решение, поради което и не следва да се обсъжда дали то е законосъобразно или не, нито за защита на членствени права, която се осъществява по друг ред, като е посочена за пълнота на изложението възможността ищецът да оспорва решението на УС пред ОС на сдружението, на основание чл. 39 от устава, вр. с чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ. Прието е, че преустановяването на ел. захранването не е неправомерно, защото е на основание решение на оправомощен орган за това, това решение не е атакувано, поради което и е влязло в сила. С оглед на тези съображения е направен извод, че не е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, в контекста на въпроса за същността на неоснователното действие по смисъла на закона, с оглед утвърдената съдебна практика, в т. ч и задължителна такава, в която е прието, че неоснователното въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността.
Поради това и поставените в изложението въпроси не са обусловили извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 109 ЗС и като такива не могат да обосноват наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване на решението. Не е налице и соченото допълнително основание – противоречие със съдебната практика, тъй като представената такава е неотносима към предмета на делото.
В заключение, поради липса на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС, а в частта му по иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 610.55 лв. касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника С. „П. в.” направените в него разноски в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Г. Б. от [населено място] против въззивното решение № 236 от 11.02.2013 год. по гр. д. № 2742/2012 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 610.55 лв.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 236 от 11.02.2013 год. по гр. д. № 2742/2012 год. на Пловдивския окръжен съд в останалата му част по касационната жалба на Б. Г. Б..
Определението в тази му част е окончателно.
Осъжда Б. Г. Б. от [населено място], [улица], вх. „Г”, ет. 2, ап. 4 да заплати на С. с н. ц. „П. в.”, [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Препис от определението да се връчи на касатора, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: