О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 17.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7248 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 1.08.2013 год. по гр. д. № 13415/2012 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция е отменил решението от 15.06.2012 год. по гр. д. № 19832/2008 год. на Софийския районен съд и вместо това е постановил друго, с което осъдил Д. К. Д. и Т. В. П. да опразнят и предадат на Д. Н. Ж. и М. В. П. апартамент № 25, със застроена площ 108.82 кв. м., а съгласно арх. проект от 100.22 кв. м., подробно описан, с прилежащото мазе и 6.216 % ид. ч. от общите части на блок 3, с 47/8500 ид. ч. от парцел V /нов І/, кв. 133-д, ж. к. Г. Д..
Въззивното решение се обжалва от ответниците Д. Д. и Т. П., чрез пълномощника им адв. Н. Б., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и с искане за отмяната му.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат становище, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложение на презумпцията по чл. 69 ЗС и доказателствената тежест за установяването й – от този, който твърди да е налице владение или от оборващия презумираното владение, противоречи на приетото в ТР № 1 от 6.08.2012 год. по т. д. № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, поради което обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поддържат и наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: възможно ли е защитата на правото на член-кооператора и оспорване владението на трето лице за период от време преди разпределяне на имота на този член-кооператор в Ж., като се позовават на противоречивото му решаване в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71 от 17.04.2012 год. по гр. д. № 1000/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС по идентичен случай.
Формулиран е и въпрос относно хипотезата на скрита фактическа власт на едно лице, като касаторите се позовават на противоречивото му произнасяне в цитираните съдебни решения – по гр. д. № 1063/2010 год. на ІІ г. о., гр. д. № 154/2008 год. на V г. о., гр. д. № 6868/2009 год. на СГС.
Ответниците по жалбата Д. Н. Ж. и М. В. П., чрез адвокат И., считат, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като представената съдебна практика е неотносима към фактите по настоящето дело. Евентуално се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което е уважил предявения против касаторите иск по чл. 38а ЗЖСК иск, въззивният съд приел, че ищците са член-кооператори в Ж. „Б. х.”, процесният апартамент им е бил разпределен и ответниците го обитават без основание. Съдът намерил правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на собствеността на основание придобивна давност за неоснователно, въз основа на направената преценка на събраните свидетелски показания, от които не може да се направи извода за наличие на владение от страна на ответниците от 1994 год., или поне преди 1998 год., с оглед момента на предявяването на исковата молба. Счел е, че този факт следва да се установи от тях при пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. В подкрепа на този извод за недоказаността му съдът отчел и показанията на св. С. относно факта, че до 1998 год. достъпът до цялата сграда е бил ограничен, като по делото не е установено дали в този период ответниците са имали такъв достъп до апартамента, но дори и да е така, това поставя въпрос за противопоставимостта на владението по отношение на собственика. Съдът приел, че това владение е било скрито, не е било манифестирано пред Ж., която не е била в състояние да предприеме съответни действия по защита на собствеността си, като в тази насока по делото не са представени доказателства от ответниците, чиято е доказателствената тежест да установят правопораждащия правото им факт. При липсата на такива съдът приел, че едва от края на 1998 год., когато владението е било манифестирано като явно, то може да се противопостави на собственика, но до предявяването на настоящия иск не е изтекъл необходимия десетгодишен срок, за да настъпят правните последици за придобиване на правото на собственост.
Следователно, релевантният въпрос за изхода на делото е липсата на изтекла придобивна давност в полза на ответниците, като въпросът за скрито владение до 1998 год. е обсъждан алтернативно, доколкото е било налице такова от 1994 год. Решаващият извод на съда обаче е липсата на доказателства, установяващи по един несъмнен начин елементите на фактическия състав на придобивната давност, като същият е обоснован от направената преценка на събраните свидетелски показания. Тази преценка не подлежи на проверка в настоящето производство, в което предмет на обсъждане е правният въпрос от значение за изхода на делото. Както е посочено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая поставените от касаторите въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване – въпросът за приложението на презупцията на чл. 69 ЗС и доказателствената тежест на страните не е обусловил решаващия извод на съда, тъй като същият е обоснован от приетото за неоснователно правоизключващо възражение на ответниците, че са собственици на оригинерно основание поради липсата на доказателства, които да установят същото по един несъмнен начин. Такива са и останалите формулирани въпроси, поради което и не може да се обсъжда твърдяното от касаторите противоречие с представената задължителна съдебна практика.
Разликата в изхода на предявените от член-кооператорите искове по различните дела е обусловена от наличието на различните, установени по тях факти за наличие на придобивна давност, респ. за липсата на такава. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване следва да е налице произнасяне по обуславящия изхода на спора правен въпрос по противоречив начин в практиката, а не постановяване на различни решения по отделните сходни дела, тъй като решенията са обусловени от преценката и обсъждането на събраните във всяко от тях доказателства.
В заключение следва извод за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 1.08.2013 год. по гр. д. № 13415/2012 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Д. К. Д. и Т. В. П., чрез пълномощника им адв. Н. Б. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: