О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр. София15.07.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3570 по описа на Върховния касационен съд за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Е. Б. С., чрез пълномощника й адв. М. Г., против определение № 391 от 22.04.2014 год. по гр. д. № 661/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й от 2.01.2014 год. за допълване на въззивното решение с произнасяне по възражението й за давност и за изменението му в частта на разноските.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на молбата. Претендира направените разноски – внесената държавна такса за настоящето производство.
Ответната страна не е взела становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Въззивното производство по гр. д. № 661/2013 год. е образувано по въззивната жалба на [фирма] против отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по предявения от него иск по чл. 422 ГПК против длъжника му Е. Б. С.. Приключило е с постановено на 2.12.2013 год. въззивно решение, което е влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване.
В срока по чл. 248, ал. 1 и чл. 250 ал. 1 ГПК ответницата е подала молба за допълване на въззивното решение с произнасяне по направеното от нея при условията на евентуалност възражение за погасителна давност относно част от претендираната сума и за част от исковия период, съдържащо се в отговора на исковата молба, както и с оглед на същото се измени постановеното въззивно решение в частта му за разноските.
Въззивният съд приел молбата за недопустима, тъй като въззивното решение е влязло в сила, произнасянето по евентуалното възражение за погасителна давност относно част от претенциите е свързано с мотивите и резултата на постановеното решение и е недопустимо допълването му по реда на чл. 250 ГПК. Поради това оставил без разглеждане подадената молба и прекратил производството по нея.
Изводът е неправилен, тъй като допустимостта на производството по подадената молба по чл. 248 и чл. 250 ГПК е обусловена от спазването на срока за това, а не от наличието на невлязло в сила решение. Обратното, в закона е предвидена хипотеза срокът за подаването на молбата за допълване на решението да започне да тече от влизане в сила на решението, както е в настоящия случай. Затова и съдът е дължал произнасяне по същество на искането за допълване на решението с произнасяне по евентуалното възражение на жалбоподателката, ответница в производството, за настъпване последиците на погасителната давност относно част от претендираните суми, което искане на ответната страна, включено в предмета на делото, не е разгледано, както и по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Поради тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за произнасяне по молбата на жалбоподателката от 2.01.2014 год., както и по въпроса за направените в настоящето производство разноски.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението с № 391 от 22.04.2014 год. по гр. д. № 661/2013 год. на Пернишкия окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за произнасяне по същество по молбата на Е. Б. С. вх. № 23 от 2.01.2014 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.