О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 16.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 2197 /2014 година
и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК.
Д. К. З. от [населено място] , общ. Н. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 66 от 25.02.2014 година по гр.д. Nо 996/2014 година на Върховен касационен съд- IV отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. Nо 12330 от 30.12.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила Решение Nо 565 от 21. 12. 2010 год. по гр.възз. д.Nо 702/2010 година на ОС-Благоевград и потвърденото с него Решение от 03.06.2010 год. по гр.д. Nо 56/2009 год. на РС-Благоевград .
С частната жалба се поддържа , че определението е неправилно, тъй като съставът на ВКС не е преценил правилно фактите, въз основа на които се иска отмяна на влялото в сила решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е приел, че поредната , трета молба за отмяна на Д. З. ,с посочено основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, се основава на фактически твърдения за нововъзникнали обстоятелства и писмени доказателства, които са били съответно в предмета на произнасяне от съда на същото заявено основание съответно по гр.д. Nо 933/2011 год. на ВКС- I г.о. и по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
Данните по делото сочат , че посоченото Решение Nо 565 от 21. 12. 2010 год. по гр.възз.д. Nо 702/2010 година на ОС-Благоевград и потвърденото с него Решение от 03.06.2010 год. по гр.д. Nо 56/2009 год. на РС-Благоевград е вляло в сила , с влизане в сила на определението по чл. 288 ГПК за оставяне без разглеждане на касационна жалба, считано от 02.04.2011 година.
С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, Д. З. е поискал да се отмени посоченото решение, поддържайки , че е налице новооткрито писмено доказателство- Решение на ПК Невестино 01033/20.02.1993 год. и 3 бр. удостоверения –извлечение от емлячни регистри. Молбата за отмяна е оставена без уважения с Решение Nо 508 от 24.01.2012 год. по гр.д. Nо 933/2011 год. на ВКС-I г.о. с довод , че представените доказателства са събрани в хода на исковото производство и са обсъдени от решаващия съд, поради което нямат качеството на новооткрити писмени доказателства.
С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , Д. З. е поискал да се отмени посоченото решение, поддържайки , че е налице ново писмено доказателство- Решение 283/16.11.2011 година на комисията за разкриване на документите и обявяване на гражданите с принадлежност към ДС , установяващо принадлежността към ДС на бившата Директорка на областната дирекция „Земеделие” [населено място], попречила да установи и докаже собствеността си на претендираните земеделски земи. молбата за отмяна е оставена без уважение с Решение Nо 184 от 30.07.2013 год. по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о. след като е прието, че представеният писмен документ не установява факти с пряко значение за правния спор.
С молба за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , Д. З. отново е поискал да се отмени посоченото въззивно решение на ОС-Благоевград , поддържайки, че са налице нови писмени доказателства- тези , който са били представени по вече приключилите дела за отмяна, като е твърдяно и основание по см. на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК- „неморалност и непрофесионализъм на съдийския състав оставил без уважение молбата за отмяна по гр.д. Nо 3016/2013 год. на ВКС-I г.о.
С обжалваното Определение 66 от 25.02.2014 год. , състав на ВКС-IV отд. по гр.д. Nо 996/2014 година е оставил без разглеждане поредната молба за отмяна , с довод, че по искането за отмяна на базата на писмени доказателства, представени по предходните дела е налице произнасяне .
Обжалваното определение е правилно и законосъобрано.
Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо т.е. върху стабилитета на едно съдебния акт.
За да се допусне произнасяне по основателността на твърдяното основание за отмяна налице следва да е правен интерес от производството, разбиран в един по-широк аспект. Искането за отмяна не следва да бъде разбирано само като възможност за промяна , която е в рамката на интереса да бъде възобновено производството по заявения иск за защита на субективното право , а и като правна възможност , която заявена веднъж преклудира парвото да се иска втори път на същото основание , т.е. повторното заявяване на искането за отмяна на основание по което ВКС се е произнесъл , е недопустимо.
Ето защо доводите на състава на ВКС, чието определение се обжалва, се споделят изцяло от настоящия състав.
Не може да се поддържа довод, така като се излага в частната жалба , за нерзабиране на въведените отменителни основание. Твърдението на молителя Д. З. по молбата за отмяна за „неморалност и непрофесионализъм” на съдийския състав при разглеждане на делото като отменително основание по см. на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК не съставлява обективен факт , който би обусловил евентуален извод за несъотвествие на решението на съда и формалната истина на доказателствата .Касае се до субективно съждение на молителя, останал неудовлетворен от постановения на базата на доказателствата правен резултат.
Върховният касационен съд многократно е заемал становище , че производството за отмяната на влезли в сила решения , като извънреден способ за проверка на ползващите се със сила на присъдено нещо съдебни актове, е подчинено на строго регламентирано основания. Когато се касае до искане за отмяна поради обстоятелството, че страната молител не е удовлетворена от постановен от съда правен резултат по цитираните съдебни решения, без конкретно посоченото основание да е от тези установените от закона в чл. 303 ГПК или да се основава на обективни факти, а не на твърдения , то производство по отмяна не може да бъде надлежно проведено и се явява процесуално недопустимо.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 66 от 25.02.2014 година по гр.д. Nо 996/2014 година на Върховен касационен съд- IV отд., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. Nо 12330 от 30.12.2013 година по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила Решение Nо 565 от 21. 12. 2010 год. по гр.възз. д.Nо 702/2010 година на ОС-Благоевград и потвърденото с него Решение от 03.06.2010 год. по гр.д. Nо 56/2009 год. на РС-Благоевград .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: