O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6403 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4407/09.08.2013 год. на Д. В. Д. от [населено място] , заявена чрез адв. Н. Н. АК Ш. срещу въззивно Решение от 02. 07. 2013 год. по гр. възз.д. Nо 278/ 2013 год. на ОС-Шумен , по отхвърлените обективно предявени искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по отхвърлените обективно предявени искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка покупко-продажба , обективирана в НА Nо 84 / 2001 год. и по чл. 108 ЗС за предаване владените на апартамент в [населено място] , самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.660.163.9.74, с административен адрес [улица]Nо 4 , ведно с прилежащите избено помещение и идеални части от сграда и правото на строеж върху държавна земя.
За да постанови решението си , решаващият съд е приел, че сключения договор за заем и учредената като обезпечение на изпълнението му договорна ипотека по НА Nо 60 / 2000 година не са недействителни , тъй като чл. 152 ЗЗД не може да намери приложение.Няма изразена воля, която да противоречи на закона, тъй като няма прикрито съглашение- уговорка кредитора да получи удовлетворение на вземането си по начин, различен от този посочен от закона. Приема изложените съображения на първата инстанция по чл. 272 ГПК относно извода , че покупко-продажбата по НА Nо 84/2001 година е породила транслативния си ефект и ответницата е станала собственик по силата на валидно сключената сделка.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила поради неточна и непълна преценка на доказателствата по делото и материалния закон – в частност чл. 152 ЗЗД, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по материално-правния въпрос : недействителна ли е сделката, предвиждаща директно получаване на имота вместо обезпечаване на вземането на кредитополучателя, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителна съдебна практика – Решение Nо 902 от 16.11.2006 годна по т.д. Nо 450/2006 г. на ВКС-ТК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Г. Т. чрез адв. Н.Д.- АК Ш., с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване по причина , че изведения въпрос няма характера на обуславящ изхода на спора, не е предмет на произнасяне от страна на съда , а представената съдебна практика е неотносима.Претендират се разноски .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба , в първа фаза , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС поставения въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, за да обоснове извод за допускане на касационното обжалване в приложното поле на хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1 до 3 ГПК, следва да има характера на обуславящ изхода на спора.
Въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК , който е изведен с изложението на касатора няма такова значение , тъй като е формулиран некоректно, без да се държи сметка за уговорената по процесния договор воля на съконтрахентите. Само ако фактите , предпоставящи така зададения въпрос – т.е. наличие на предварителна уговорка за пряко удовлетворяване с имота , послужил за обезпечение , при неизпълнение на задължението по договора за кредит, биха били налице , въпросът може да се приеме за обуславящ изхода на спора. При различната по делото фактическа обстановка- наличие на преупълномощаване от страна на кредитора и продажба на имота от името и за сметка на неизправния длъжник, собственик на имота на трето-неучастващо по договора за кредит лице / ответник по иска/ , поставеният материално-правен въпрос се явява неотносим и същият не може да наведе извод за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4407/09.08.2013 год. на Д. В. Д. от [населено място] , заявена чрез адв. Н. Н. АК Ш. срещу въззивно Решение от 02. 07. 2013 год. по гр. възз.д. Nо 278/ 2013 год. на ОС-Шумен , по отхвърлените обективно предявени искове по чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :