О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 08.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1828 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.11.2013 год. по гр. д. № 328/2013 год. Ямболският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.07.2013 год. по гр. д. № 173/2012 год. на районния съд, [населено място] само в частта му, с която е обезсилен нотариалния акт № 187/1992 год. в частта за дворното място, а в останалата му част – по допускане на делбата и за обезсилване на горния нотариален акт в частта за описаните в него сгради, както и в частта за разноските, го отменил и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от С. Г. К. против Е. С. Г. и Г. С. Г. иск за делба на дворно място с площ 9 570 кв. м., представляващо имот пл. № 20 по кадастралния план на [населено място], [община], обезсилил нотариалния акт № 71/2012 год. в частта относно дворното място и осъдил ищцата да заплати направените от ответниците разноски в размер на 907.80 лв.
Въззивното решение се обжалва от двете страни с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК.
Ищцата С. К. го обжалва изцяло с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон с искане за отмяната му и вместо това искът за делба на спорния имот бъде уважен при претендираните квоти. Поддържа се и довод за ненадлежно конституиранe на съделителите в делбеното производство, поради допуснати процесуални нарушения от съда, който не е дал съответните указания в тази насока.
В приложеното изложение се повтарят оплакванията за неправилността на обжалваното решение, без да се поставят правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито се релевират основания за допускане на касационното обжалване.
Ответницата Е. Г. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, с което е обезсилен нотариалния акт от 1992 год. по отношение дворното място, с искане за отмяната му поради неправилността му. Поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за придобивната давност, изтекла в полза на нейния наследодател към момента на издаването на констативния нотариален акт от 1992 год. и преценката на доказателствата в тази връзка.
Съделителят Г. С. Г. е починал след постановяване на въззивното решение и Е. Г. е негов наследник по закон.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на описания имот между страните, и вместо това е отхвърлил иска, въззивният съд приел, че ищцата не е установила по безспорен начин придобиването на 2/3 ид. ч. от имота, останал в наследство от общия на страните наследодател, на основание давностно владение, позовавайки се на констативния нотариален акт от 2012 год. оспорен от ответниците. Последните също не се легитимират като собственици на това придобивно основание въз основа на представения от тях и оспорен от ищцата нот. акт от 1992 год., като съдът се е позовал на разясненията в ТР по т. д. № 11/2012 год. ОСГК на ВКС за липсата на материална доказателствена сила на нотариалните актове относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, а в случая е приложимо правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за доказване на твърдяното придобивно основание от всяка една от страните. Поради това и искът за делба на имота, така както е предявен на основание твърдяна съсобственост по представения нотариален акт от 2012 год. е неоснователен, а издадените констативни нотариални актове на страните са обезсилени.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за извода за неоснователността на иска за делба с оглед произнасянето на въззивния съд по заявеното от ищцата основание за съсобствеността на имота между нея и ответниците. Релевантен е и въпросът за материалната доказателствена сила на констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост в констативния нотариален акт. Същите не се поставят като правни въпроси в изложението на касаторите, нито се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване от касаторката С. К., поради което и касационният съд не може служебно да се произнесе. Доводите в изложението на тази касаторка не могат да бъдат и уточнени под формата на поставени конкретни правни въпроси, за да се обсъжда релевантността им към предмета на делото.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В изложенията на касаторите не се поставят правни въпроси, а се поддържат доводи за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата, нарушение на материалния закон, които са относими към правилността на обжалваното решение, но не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Поради това и непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без съдът да се произнася относно наличието на релевираното от касаторката Е. Г. основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формалното позоваване на закона. Дори и да се приеме, че от обстоятелствената част на изложението в частта му, в която се поддържат доводи относно преценката на свидетелските показания и установяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС може да бъде изведен като правен въпрос този за владението на наследствен имот от един от наследниците, позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, промяната в намерението му за своене на целия имот и манифестирането му по отношение на другите сънаследници, то произнасянето по тях в обжалваното решение не е в противоречие на задължителната съдебна практика, на която се е позовал и въззивният съд в решението – ТР № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС относно доказателствената сила на констативния нотариален акт и оспорването на удостовереното в него за принадлежността на правото на собственост, което в случая съдът приел да е успешно проведено въз основа на събраните доказателства. Оплакванията против направените правни изводи представляват касационни основания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет наличие на основания за допускане на касационно обжалване.
Такива са и доводите за необсъждане на доказателствата, преценката им при наличие на противоречие в свидетелските показания.
В заключение, основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 157 от 25.11.2013 год. по гр. д. № 328/2013 год. на Ямболския окръжен съд по касационните жалби на С. Г. К. и Е. С. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: