O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 04.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3315 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1509/20.02.2013 год. на К. Д. П. , Л. К. П. и В. К. П., всички от [населено място] чрез адв. С. Й. – САК срещу въззивно Решение Nо 587 от 21.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 537/ 2012 година на ОС – Враца, в частта , с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен заявения ревандикационен иск за претендираната разлика от ? идеална част от недвижимия имот , подобрения и трайни насаждения.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила- диспозитивното начало,както и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване следните правни въпроси от значение за изхода на делото: „1.Налице е нарушение на диспозитивното начало и то е от съществено значение за крайния извод и решението по делото, а именно: площта и самостоятелността на парцела не са били предмет на делото респ. относно този факт липсва въведен спор и в двете съдебни инстанции. Делбеният протокол е представен единствено с оглед доказване наследствения характер на съсобствения имот. Последният е индивидуализиран по площ и граници от актуални официални документи и въз основа на тях е издаден нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка и в последствие е извършена и продажбата на ответника по делото; 2. Нарушение на материалния закон: ЗН- след като е прието, че делбеният имот съставлява ? ид. част от парцела, от който ищците имат ? ид. част ,то при равни права на двете групи наследници на А. Т., и при приетото в мотивите , че Б. и И. А. не са доказали , че са придобили по давност частта на ищците , то те не са могли валидно да се разпоредят с повече от ? идеална част , каквато част притежават и ищците по делото т.е. касационното основание е неточното приложение на материалния закон , в резултат на което са нарушение законите материални права на ищците и материалната равнопоставеност на двете страни в процеса”.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация „В.’Е. [населено място].
Производството е образувано и по подадена самостоятелна касационна жалба вх. Nо 1376/ 18.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] ,заявена чрез адв.В. Ч. срещу въззивно РешениеNо 587 от 21.12.2012 год. по гр.възз.д. Nо 537/2012 год. на ОС-Враца , в частта , с която решение Nо 202 от 07.03.2012 година по гр.д. Nо 387/2010 год. на РС-Враца е отменено частично по отношение на отхвърления ревандикационен иск до размер на ? идеална част от УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], обл. В. с площ от 1228 кв.м., и ? идеална част от всички подобрения и трайни насаждения и на ? идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и е постановено ново решение , с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в тези части, както и в частта , с която не е прието за разглеждане искането на „В.’ Е. с правно основание чл. 72 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 15000 лв. съставляваща претенция за увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения и е отхвърлено възражението на дружеството с правно основание чл. 72 ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, както и в частта за разноските.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се довод , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Въпросът кое е ползващото се по см. на чл. 537 ал.2 ГПК лице от издадения по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот при извършени последващи разпоредителни сделки с признатото от Нотариуса вещно право- лицето в полза на което е издаден нотариалния акт или негови частен правоприемник ? е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР 178/ 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС и ТР 3 от 29.11.2012 год. на ОСГК на ВКС.
Поддържа се , че въпросът : задължително ли е участието в процеса на титуляра на правото по констативния нотариален акт по предявен срещу неговия частен правоприемник иск за спор относно признатото с охранителния акт вещно субективно право, съответно длъжен ли е ищецът да установи своите / конкуриращи/ права и спрямо това лице? е произнесен от въззивния съд в противоречие със посочената задължителна практиката на ВКС , а по въпроса длъжен ли е съдът да отмени констативния нотариален акт при уважаване на предявен от трето лице , чиито права засяга искът за собственост , съставлява ли искането за отмяна на нотариален акт самостоятелен иск и допустимо ли е отделното му разглеждане в друго производство , следва да има произнасяне от ВКС което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация- физически лица .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, налице е спор за вещни права/ собственост , подобрения , право на задържане/ над минимално определения имуществен праг на закона, поради което и двете са процесуално допустими.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично решение на първата инстанция по отхвърлените искове обективно съединени искове на К. Д. П., Л. К. П. и В. К. П. и е постановил ново решение , с което е признал правото на собственост на основание наследяване в полза на ищците общо на ? идеална част от следния недвижим имот-УПИ * в кв. 31 с площ от 1228 кв.м. по ЗРП на [населено място], общ.В., общо на ? ид. части от всички насаждения и подобрения и общо на ? идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м. и на основание чл. 108 ЗС е осъдил ответника- [фирма] [населено място] да предаде владението на посочените идеални части от имота.
Със същото решение не е прието за разглеждане искането на търговското дружество по чл. 72 ал.1 и ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 15 000 лв. , увеличената стойност на имота, в резултат на извършени подобрения след 06.04.2006 год., а релевираното възражения за упражнено право на задържане по чл. 72 ал.3 ЗС е отхвърлено като неоснователно и недоказано. Присъдени са разноски в полза на въззивниците- физически лица.
Касационната жалба вх. Nо 1509/20.02.2013 год. на К. Д. П. , Л. К. П. и В. К. П., всички от [населено място] заявена чрез адв. С. Й. – САК срещу решението на въззивния съд в частта , с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен заявения ревандикационен иск за претендираната разлика над признатата собственост на ? идеална част от недвижимия имот , подобрения и трайни насаждения , не може да бъде допусната до касационно обжалване .
Селекцията на касационните жалби и допускането им да бъдат разгледани в открито съдебно заседание , съгласно дадените разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , се обуславя от преценката ВКС относно изведения, в см. на ясно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и посоченото и обосновано твърдение на касатора , че този именно въпрос, обусловил изхода на правния спор, е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВС/ВКС- т.1.,или е налице противоречиво произнасяне по този въпрос, обосновано с прилагане на влезли в сила решения , илюстриращи това – т.2 или касатора обосновава твърдение , че по повдигнатия по делото въпрос няма или няма достатъчно ясна съдебна практика, касае се до нова правна уредба , която следва да се прилага еднакво и точно от всички съдилища- т.3.
С изложението на към касационната жалба на К. Д. П. , Л. К. П. и В. К. П., посочените „въпроси” по чл. 280 ал.1 ГПК съставляват по своето правно естество наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, но не и поставени правни въпроси , в смисъла на правни проблеми, разрешени с обжалваното решение. Констатацията налице ли е посоченото нарушение на процесуалния или материалния закон може да бъде направена от състава на ВКС само и доколкото касационното обжалване е допуснато.
Касационна жалба вх. Nо 1376/ 18.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] ,заявена чрез адв.В. Ч. срещу решението на първата инстанция , в частта , с която същото е частично отменено частично досежно отхвърления ревандикационен иск до размер на ? идеална част от УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], обл. В. с площ от 1228 кв.м., и ? идеална част от всички подобрения и трайни насаждения и на ? идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и е постановено ново решение , с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в тези части, както и в частта , с която не е прието за разглеждане искането на „В.’ Е. с правно основание чл. 72 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 15000 лв. съставляваща претенция за увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения и е отхвърлено възражението на дружеството с правно основание чл. 72 ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, както и в частта за разноските също не може да бъде допусната до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т..1 . В посочените „несъобразени от въззивния съд с обжалваното решение „ ТР Nо 178/30.06.1986 год. на ОСГК на ВС и ТР Nо 3/2012 год. на ОСГК на ВКС като задължителна съдебна практика не е изрично посочено, че ползващото се от констативния нотариален акт лице е само това лице, в полза на което са признати права по констативния нотариален акт, но не и лицето частен приобретател по сделка, изповядана въз основа на признатите права с констативен НА , което владее имота в хипотези на чл. 108 ЗС, поради което поставения въпрос не може да се приеме за произнесен в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и поставеният втори въпрос, който засяга кръга на материално легитимирани по иска лица. Този въпрос се явява неотносим при недопускане на касационното обжалване по предходния въпрос, тъй като константната съдебна практика , че „ползващото се от оспорения констативен нотариален акт” е и лицето – частен преобретател , в полза на чиито праводател е издаден оспорения констативен нотариален акт, обуславя възможността ревандикационният иск да се насочи срещу това лице, владеещо недвижимия имот , без да се установяват едновременно и правата по отношение на лицето, праводател, в полза на което е издаден констативния нотариален акт .
При безпротиворечиво следваната съдебна практика , че иска по чл. 537 ал.2 ГПК / респ. чл. 431 ал.2 ГПК отм./ не може да се предяви самостоятелно, тъй като като иск винаги има характера на ‘съпътстващ’ иска за собственост и произнасянето му е обусловено от изхода по спора за материално право- т.е. има произнасяне по него само ако искът за собственост , с който е оспорен констативния нотариален , се уважава, извеждането на въпрос който търси аналогичен отговор , без да са налице предпоставите на закона , така както ги сочи ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС в т.4 , не може да обуслови извод за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 1509/20.02.2013 год. на К. Д. П. , Л. К. П. и В. К. П., всички от [населено място] подадена чрез адв. С. Й. – САК срещу въззивно Решение Nо 587 от 21.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 537/ 2012 година на ОС – Враца, в частта , с която е потвърдено решението на районния съд и е отхвърлен заявения ревандикационен иск за претендираната разлика от ? идеална част от недвижимия имот , подобрения и трайни насаждения.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване вх. Nо 1376/ 18.02.2013 година на търговско дружество [фирма] [населено място] , заявена чрез адв.В. Ч. срещу въззивно РешениеNо 587 от 21.12.2012 год. по гр.възз.д. Nо 537/2012 год. на ОС-Враца , в частта , с която решение Nо 202 от 07.03.2012 година по гр.д. Nо 387/2010 год. на РС-Враца е отменено частично по отношение на отхвърления ревандикационен иск до размер на ? идеална част от УПИ * в кв. 31 по плана на [населено място], обл. В. с площ от 1228 кв.м., и ? идеална част от всички подобрения и трайни насаждения и на ? идеална част от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и е постановено ново решение , с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в тези части, както и в частта , с която не е прието за разглеждане искането на „В.’ Е. с правно основание чл. 72 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 15000 лв. съставляваща претенция за увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения и е отхвърлено възражението на дружеството с правно основание чл. 72 ал.3 ЗС за задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност, както и в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :