О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
Гр.София, 09.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 7123 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Б. срещу Решение № 322 от 10.07.2013 г. по в.гр.д.№ 420/13 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 221 от 22.03.2013 г. по гр.д.№ 2938/11 г. на Пазарджишкия районен съд досежно начина, по който на основание чл.32, ал.2 ЗС по искане на Ц. Т. З., П. Т. З. и Е. К. З. е разпределено ползването на съсобствения между тях и касатора УПИ ІІІ-420 от кв.33 по плана на [населено място], П. област, вместо което е постановено ползването на имота да се разпредели съобразно начина, отразен на скица № 1 към заключението на изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза от 30.01.2012 г. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е недопустимо поради липса на основание за извършване на ново разпределение на ползването на съсобствения имот при наличие на влязло в сила съдебно решение по този въпрос, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението на въззивния съд обективира произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото в отклонение от задължителна практика на ВС и ВКС- Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на Общото събрание на Гражданска колегия. Самият правен въпрос не е формулиран, респ. не е цитирана конкретна задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с която не е съобразено обжалваното въззивно решение. Посочено е единствено, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът не решава правни спорове, а само оказва съдействие на съсобствениците при разпределяне ползването на общата вещ /Решение № 837 от 12.07.1999 г. по гр.д.№ 569/98 г. на ІV г.о./, а също така, че в конкретния случай въззивният съд е постановил решението си, без да е установил по безспорен начин съсобствеността между страните при определени квоти, което противоречи на постановеното по този въпрос Решение № 1316 от 26.10.2001 г. по гр.д.№ 2381/2000 г. на ІV г.о.
Ответниците по касационната жалба- Ц. Т. З., П. Т. З. и Е. К. З. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на формулиран от касатора конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не е посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Дори да се приеме, че касаторът е формулирал въпрос относно допустимостта да се извършва разпределение на ползване на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС при наличие на спор между съсобствениците относно правата им в общността, основание за допускане на касационно обжалване не е налице, доколкото въззивното решение по този въпрос е съобразено със задължителната съдебна практика. Според ТР № 13/12 от 10.04.2013 г. по т.д.№ 13/12 г. на ОСГК на ВКС, обстоятелството, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като е постановено в производство по осъществяване на спорна съдебна администрация, не съставлява пречка за разглеждането в рамките на това производство на възраженията, респ. на преюдициалните въпроси, свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването обема на правата на страните в нея. Колкото до това, дали в конкретния случай въззивният съд е определил правилно правата на страните в съсобствеността в мотивите на решението си /274/732 ид.ч. за ищците и 458/732 ид.ч. за ответника/, този въпрос има отношение към правилността на решението и би бил релевантен при разглеждане на делото по същество при допускане на касационното обжалване, но е без значение при извършване на преценка за предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за самото допускане на касацията.
Според задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, с оглед служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. В конкретния случай такава вероятност не е налице, макар и ползването на процесния имот да е разпределено между праводателите на страните с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 38/03 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Съдебната практика е константна, че въпросът за разпределението на ползването на съсобствен имот, извършен с влязло в сила съдебно решение по чл.32, ал.2 ЗС, може да бъде пререшаван при настъпване на промени във фактическото положение, съобразно което е било направено разпределението- например при намаляване или увеличаване площта на имота вследствие на регулационни промени. Изслушаната по делото Съдебно-техническа експертиза е установила именно такава промяна- първоначалната големина на парцел ІІІ-420 от кв.33 по плана на [населено място] от 1962 г. е била 732 кв.м. и именно такава площ е разпределена за ползване между съсобствениците с влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 38/03 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като с изменение на плана от 2004 г. площта на парцела е увеличена на 982 кв.м. с включване на неотчуждена част от имот пл.№ 420 поради нереализирано мероприятие, като при това владяната на място площ от страните е общо 1 008 кв.м. Така настъпилите промени във фактическото положение, съобразно което е било постановено влязлото в сила решение по чл.32, ал.2 ЗС, са основание да се поиска по съдебен ред ново разпределение на ползването с оглед увеличените пространствени параметри на общия имот и невъзможността за постигане на съгласие между съсобствениците досежно начина на ползване, поради което производството и постановените по него първоинстанционно и въззивно решение са допустими.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд не са налице.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски, а именно сумата 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 322 от 10.07.2013 г. по в.гр.д.№ 420/13 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на С. Д. Б..
ОСЪЖДА С. Д. Б., на основание чл.78, ал.4 ГПК, да заплати поравно на Ц. Т. З., П. Т. З. и Е. К. З. сумата 250 лв. Разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: