O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 27.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2893/2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 880/ 19.03 .2014 година на [фирма] , седалище [населено място] с ЕИК[ЕИК], заявена чрез Управителя Е. М. К. и адв. Д. Д.-К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 3 от 13.02.2014 година по гр. възз. д. Nо 321 /2012 година на ОС- Видин.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 191 от 09.05.2012 година по гр.д. 1083/2011 год. на РС-Видин , с което е уважен ревандикационния иск на В. М. В. и след като същият е признат за собственик на помещение от 17 кв.м., находящо се в ПИ с идентификатор 10971.502.77.1 в [населено място] , [улица]Nо 7а първи етаж , ответникът [фирма] е осъден да предаде владението на същия имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо поради неучастието в производството на съпругата на ищеца като задължителен необходим другар при условие , че имотът е съпружеска имуществена общност , респ. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод , че по процесуално-правния въпрос относно задължението на съда да осигури участие в процеса на съпругата на ищеца по предявеният ревандикационен иск в хипотеза , че спорният имот е съпружеска имуществена общност , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените Решение Nо 289 от 27.05.2010 година по гр.д. Nо 1281/ 2009 година на ВКС II г. о , Решение Nо 431 от 08.11.2010 година по гр.д. Nо 439/ 2010 година на ВКС II г. о и Решение Nо 154 от 07.04.2010 година по гр.д. Nо 860/ 2009 година на ВКС II г. о., както и по въпроса за редовността на исковата молба по предявен иск по чл. 108 ЗС относно пълната индивидуализация на имота, произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 11 от 01.02.2012 година по гр.д. Nо 166/ 2011 година на ВКС I г. о
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
С молба вх. Nо 4806/ 26.05.2014 година , заявена от адв.Д. Д.- К. – АК В. , като процесуален представител на [фирма] [населено място] е направено искане за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение на основание чл. 282 ал.1 ГПК. Представен е вносен документ за „платена гаранция“ на сумата 2 074.00 лв., съставляваща размера на данъчната оценка на недвижимия имот.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за цената на иска , обусловена от данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК.
По делото на л.7 от производство пред районен съд е представен документ за данъчната оценка на ПИ , заедно със застроената част , в който се намира процесния обект-помещение от 17 кв. м., чиято оценка съпоставена с общата застроена площ от 166 кв.м. се равнява на сумата 2 074 лв. / две хиляди и седемдесет и четири лева/. За стойността на имота не може да има спор , след като и самия касатор е внесъл като надлежно обезпечение по см. на чл. 282 ГПК именно сума в този размер.
Предвид на посочените данни относно предмет на спора – вещното право на собственост на обект е с данъчна оценка от 2074 лв. , обуславяща цена на ревандикационния иск , според действащите правила на ГПК под минималния праг за обжалваемост на въззивните решение по граждански дела от 5000 лв. и на чл. 280 ал.2 ГПК, настоящият състав намира касационната жалба за процесуално недопустима.
Касационната жалба е процесуално недопустима , поради което и основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено , а подадената касационна жалба се върне на касатора като процесуално недопустима.
При този изход на касационното производство, настоящият състав намира , че искането по чл. 282 ал.1 ГПК за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение е неоснователно . Това искане би могло да бъде уважено само при процесуална възможност да се инициира касационно обжалване и евентуална възможност касационното обжалване да бъде допуснато и съответно надлежно да бъде проверена валидността , допустимостта и правилността на обжалваното въззивно решение.Без процесуална възможност за касационно обжалване , молбата по чл. 282 ГПК се явява без основания, а внесената като надлежно обезпечение сума от 2074 лв. / две хиляди седемдесет и четири лева/ по платежно нареждане от 23.05.2014 год. Т. Б. Д / D C. B. AD/ ФЦ В. – като внесена без основание следва да бъде върната на вносителя – [фирма] ЕИК[ЕИК] след посочване на банкова сметка за превод.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК и чл. 282 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 880/ 19.03 .2014 година , заявена от [фирма] , седалище [населено място] с ЕИК[ЕИК], заявена чрез Управителя Е. М. К. и адв. Д. Д.-К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 3 от 13.02.2014 година по гр. възз. д. Nо 321 /2012 година на ОС- Видин и ВРЪЩА същата като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. Nо 4806/ 26.05.2014 година, заявена от адв. Д. Д.- К. – АК В. , като процесуален представител на касатора [фирма] [населено място] е направено искане за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение на основание чл. 282 ал.1 ГПК.
Внесената като обезпечение сума от 2074 лв. / две хиляди седемдесет и четири лева/ по платежно нареждане от 23.05.2014 год. Т. Б. Д / D C. B. AD/ ФЦ В. – да бъде върната на вносителя – [фирма] ЕИК[ЕИК], с Управител Е. М. К. , след посочване на банкова сметка за превод.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :