О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр.София, 14.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 895 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. срещу въззивното решение на СГС, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 05.07.2012 г. по гр.д.№15674/11 г. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното Решение № І-41-69/ 05.07.2011 г. по гр.д.№ 1788/06 г. на СРС, 41 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма]- [населено място], Р. И. П., И. Ф. К. и П. Ц. К. положителни установителни исове с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание договор за предварителна продажба и строителство от 03.12.1995 г. и анекс от 27.12.1995 г., върху следния недвижим имот: мезонет № 20 на V и VІ етаж в сградата, находяща се в парцел VІІІ-881, 877 от кв.23 по плана на [населено място], м.”О. к.”, ведно с мазе № 20 и 6,08% ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел VІІІ-881, 877 от кв.23 по плана на [населено място], м.”О. к.”, ведно с гараж № 6 с площ от 16,66 кв.м. и гараж № 7 с площ от 17,11 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, като е прекратено като недопустимо производството по предявените от А. Д. Г. против Р. М. П. искове за собственост на гореописаните имоти. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради несъобразяване с приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване, както и за отменяването на потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените установителни искове за собственост бъдат уважени със законните последици.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два процесуалноправни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и от практиката, установена при действието на ГПК /отм./- основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК тези въпроси са, както следва:
– При какви предпоставки е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост.
– По какъв начин следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, в последващ правен спор, образуван по иск за собственост върху имота, предмет на предварителния договор, предявен от страната по същия, чийто иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба [фирма]- [населено място], Р. И. П. и Р. М. П. са депозирали в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като произнасянето по тях от страна на въззивния съд се явява в отклонение от задължителната практика на Върховния касационен съд- тълкувателни решения на ВС и ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на касационния съд, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решения /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице по отношение на нито един от формулираните от касатора правни въпроси, като конкретните съображения за това са следните:
По въпроса за правния интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост, който действително е обуславящ за допустимостта на производството, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с трайно установената съдебна практика. От установителен иск за собственост или друго вещно право е налице правен интерес винаги, когато конкретното засягане на вещното право налага неговата защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо /ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/12 г. на ОСГТК/. В конкретния случай, както законосъобразно е приел въззивния съд, такова засягане на претендираното от ищеца право на собственост не е налице от страна на ответника Р. П., доколкото не се твърди последният да е извършил действия, оспорващи съществуването на вещното право или смущаващи спокойното му упражняване. В исковата молба е посочено, че с Нот.акт № 165, том ІІ, рег.№ 4119, дело № 367/99 г. на нотариус Г. З. „фирмата на П.” прехвърлила имота на съпругата му- ответницата Р. П., като от своя страна последната, представлявана от Р. П. като неин пълномощник, извършила замяна на апартамент № 20 ведно с принадлежащите към него избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с незастроен имот, собственост на ответниците И. и П. К.. Нито едно от посочените разпоредителни действия не обуславя наличие на правен интерес от търсената срещу Р. П. защита, тъй като дружеството [фирма] е самостоятелен правен субект и носител на права и задължения, и именно като такова е конституирано като ответник в производството при безспорно наличие на правен интерес /предвид твърдение за извършено от дружеството разпоредително действие с имота на ищеца/, а извършването на сделка като пълномощник на друго лице предпоставя интерес от искова защита не срещу пълномощника, а срещу упълномощителя, за когото възникват последиците от правните действия на представителя /чл.36, ал.2 ЗЗД/.
Вторият посочен от касатора процесуалноправен въпрос изобщо няма обуславящо изхода на спора значение. Доколкото самият ищец е заявил в исковата молба, че искът му по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен с влязло в сила решение, въззивният съд правилно е съобразил, че исковата претенция за собственост е неоснователна поради липса на годно правно основание, от което да възникне претендираното вещно право. Според чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг предвиден в закона способ. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и договорът за изработка, не са сред предвидените в закона основания за придобиване на собствеността, поради което и доколкото потестативното право да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен не е било реализирано, ищецът не притежава необходимата за уважаване на исковете му материалноправна легитимация. Въпросът за обвързаността на ответниците в настоящото производство от влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД е непълно ирелевантен, доколкото в случая ищецът не черпи права от това решение, които да противопостави на трети лица, неучаствали в производството по постановяването му.
Предвид изложеното, поддържаните от касационния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице.
Независимо от изхода на производството, в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски предвид липсата на искане в този смисъл.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на СГС, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 05.07.2012 г. по гр.д.№15674/11 г., по касационната жалба на А. Д. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: