О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр. София, 09.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІI гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3380 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], чрез упълномощения адвокат Кр. М., против определението от 11.12.2013 год. по ч. т. д. № 296/2013 год. на Силистренския окръжен съд, с което е отменено определението от 28.10.2013 год. по ч. гр. д. № 2713/2010 год. на първоинстанционния Силистренски районен съд, с което е била обезсилена заповедта за изпълнение № 281 от 18.01.2011 год. и изпълнителния лист, издадени в полза на [фирма] срещу длъжника [фирма].
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на постановеното определение поради неправилен и необоснован извод на въззивния съд за спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иска на заявителя, с оглед липсата на представено доказателство за това пред заповедния съд. Жалбоподателят се позовава и на недопустимост на обжалваното въззивно определение поради участие в съдебния състав на съдия, за който са били налице основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Иска се отмяна на въззивното определение и се потвърди първоинстанционното определение от 28.10.2013 год. по ч. гр. д. № 2713/2010 год., с което са обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Представено е изложение, в което се поддържа противоречиво произнасяне от въззивния съд по въпроса за представяне на доказателства по 415, ал. 2 ГПК, като задължителната съдебна практика приема, че тези доказателства се представят пред заповедния съд – опр. № 942 от 16.12.2010 год. по ч. т. д. № 682/2010 год. на ВКС, І т. о.
Ответникът по частната жалба – Б. [фирма] не е взела становище по нея.
Частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е недопустимо.
Съображенията за този извод са следните:
Определението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК по частната жалба на заявителя против определението на първоинстанционния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист поради непредставяне на доказателства, че е предявен иска по чл. 422 ГПК във връзка с подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, поради което и не подлежи на касационен контрол. То не е от категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или да прегражда неговото развитие. Както е прието изрично в т. 8 на ТР № 4 от 18.06.2014 год. по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, по съображения, че заповедното производство е уредено в закона като двуинстанционно. Поради това подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати, без да се обсъжда релевираното основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], чрез адв. Кр. М., против определението с № 1085 от 11.12.2013 год. по ч. т. д. № 296/2013 год. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 3380/2014 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: