О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 06.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6228 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. Т. А., чрез пълномощника му адв. К. Н., против въззивното определение от 10.07.2013 год. по ч. гр. д. № 9144/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 11.06.2013 год. на първоинстанционния Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото в частта по иска за развод, на основание чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Оплакванията са за неправилност на извода за липса на уважителни причини за неявяването на жалбоподателя в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод, предявен от него. Иска се отмяна на въззивното определение и производството продължи по първоначално предявения от него иск.
Ответникът по частната жалба – С. К. – А., чрез адв. Н. Г., оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, респ. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в представения отговор.
Преди да разгледа по същество подадената частна касационна жалба касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, обусловено от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е приложима по препращането на чл. 278, ал. 4 ГПК и предвижда прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Жалбоподателят не сочи конкретно основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК в приложеното в изпълнение на указанията на въззивния съд /разпореждането от 19.07.2013 год./ изложение, нито правния въпрос, по който съдът се е произнесъл, за да може касационната инстанция да прецени наличието на основания за допускане на касационното обжалване. В същото се поддържа довод за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл. 321 ГПК /погрешно посочване на неотносимата разпоредба на чл. 329 ГПК/, по съображения за непълнота и неяснота относно понятието за уважителна причина за неявяване на ищеца в първото заседание по делото по иск за развод. Счита, че поддържаната от него е такава, с оглед упражняваната професия на адвокат, поради което и не е следвало производството да се прекратява на това основание.
Представено е от жалбоподателя и определение по ч. гр. д. № 116/2013 год. на Ямболския окръжен съд, в което е направен извод за наличие на уважителна причина за неявяване на ищеца в първото заседание по делото по иск за развод, като липсва позоваване на противоречиво произнасяне по поставен правен въпрос, за да може да се приеме за релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съображенията за неправилност на обжалваното определение не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по въпроса за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. То не може да бъде допуснато, тъй като жалбоподателят, чиято е тежестта да посочи основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед интереса му от обжалването и принципа на диспозитивното начало в процеса, не сочи такива, а касационната инстанция не може служебно да се произнесе по този въпрос. Липсва формулиране на правен въпрос, по който произнасянето да попада в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, а изводът на съда за липса на уважителна причина е обусловен от конкретно установени факти по делото и представлява въпрос по същество на спора. В този смисъл е налице и съдебна практика, в т. ч. и задължителна, с която въззивното определение е съобразено- опр. № 831 от 15.12.2012 год. по ч. гр. д. № 741/2012 год. ІІІ г. о., опр. № 52 от 5.02.2010 год. по ч. гр. д. № 55/2010 год. ІІІ г. о. на ВКС, решение № 164 от 15.05.2013 год. по гр. д. № 42/2013 год. ІV г. о. на ВКС – по въпроса за приемането за уважителна причина продължителното пребиваване на ищеца в друга държава, по който до постановяването му е имало противоречива практика, като наличието на такава по въпроса как се преценява коя причина за неявяването на ищеца е уважителна изключва и наличие на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако се приеме то да е релевирано с оглед съображенията на касатора за непълнота и неяснота на разпоредбата на чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Поради горните съображения не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното определение, поради липса на основание за това.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от В. Т. А. от [населено място], чрез адв. К. Н., против въззивното определение № 13051 от 10.07.2013 год. по ч. гр. д. № 9144/2013 год. на Софийски градски съд частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.