О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 16.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3820 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.07.2011 год. по гр. д. № 12130/2009 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение само в частта за квотите на страните, между които е допусната съдебна делба на описания недвижим имот и вместо това са определени следните квоти:
по 5 375.625/16 602 ид. ч. за Т. П. Х. и И. П. П.
1 950.25/16 602 ид. ч. за Х. Н. Н.
и 3 900.5/16 602 ид. ч. за В. Л. И..
В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Х. Н. Н., И. П. П. и Т. П. Х., със съдебен адрес „Адвокатско дружество Ч. и партньори”, [населено място], с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо това делбата се допусне между първоначалните страни по делото, без участието на В. И., която не е съсобственик в имота въз основа на представеното саморъчно завещание на П. Н.. Касаторите се позовават и на нарушение на закона при определяне квотите на страните.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на обжалваното решение. Считат, че релевантен за изводите на съда е процесуалноправният въпрос, а именно: може ли да се приеме, че лицето, което се ползва от саморъчно завещание, е доказало неговата автентичност при наличие на спор относно автентичността на сравнителния материал, въз основа на който е изготвено заключението, като поддържат, че произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие на задължителната съдебна практика, намерила израз в представеното решение № 153 по гр. д. № 4632/2008 год. на І г. о. на ВКС В него е прието, че съдът няма основание да се доверява на заключение, основано на оспорен сравнителен материал, докато въззивният съд в обжалваното определение е процедирал в обратен смисъл..
Касаторите поддържат наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания процесуалноправен въпрос относно възможността съдът да изменя представено и прието заключение на вещи лица, определяйки, че в него е допусната техническа грешка и то след приключване на производството. Считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед липсата на правна уредба и съдебна практика по този въпрос.
От ответниците В. Л. И., чрез пълномощнците й адвокатите Т. и К. от САК, поддържа становище за липса на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски за настоящето производство, а останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда посоченият от касаторите правен въпрос да е от значение за изхода на делото и да е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, сочена и представена към изложението на касаторите.
В случая горното основание не е налице, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос относно автентичността на завещанието при оспорване на сравнителния материал, използван при изготвяне на заключението на експертизата, не е относим към решаващите изводи на съда за истинността на оспореното от касаторите саморъчно завещание на П. Н.. С него последната е завещала на племенницата си В. И. цялото си имущество, като съдът е приел, че текстът и подписът върху него е написан, респ. положен от П. Н., позовавайки се на изслушаните по делото графологически експертизи. Същите са основани на сравнителен материал, съдържащ нотариално заверен подпис на завещателката, както и на представен и от двете страни сравнителен материал. Изводът за действителността на завещанието е обоснован с установеното от приетите заключения на вещите лица, като допуснатата грешка в датата е прието като техническа такава, с оглед приложеното към заключението завещание, предмет на изследването.
Извън това, разрешението на въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на приетото в решението по гр. д. № 4632/2008 год. І г. о. на ВКС, в което въпросът е приет като релевантен с оглед наличието на две завещания и сравнителен материал, групиран в няколко групи, част от който съответно оспорен от всяка от страните, поради което и въпросът за възприемане на заключение, основано само на една част от оспорения сравнителен материал е релевантен за извода за валидността на оспореното завещание. Настоящият случай не е такъв, тъй като сравнителният материал, въз основа на който са изготвени заключенията на експертите по поставената им задача, е представен и от двете страни, съдържал е подписа на завещателката, вкл. и нотариално заверен, като самото твърдение на страната, че част от него, включващ писма, рецепти, не изхожда от завещателката, не е основание да обоснове друг извод от направения в заключенията и устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание. Поради това и изводът на решаващия съд за валидността на саморъчното завещание е обоснован от кредитирането на приетите заключения, което изключва релевантността на поставените в изложението въпроси, в т. ч. и вторият такъв за правомощието на съда да преценява допусната в заключението техническа грешка. Затова и не може да се приеме да е налице и второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение на релевираните две основания не следва да се допуска. С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответницата В. И. направените в него разноски в размер на 400 лв. за платеното адвокатско възнаграждение по пълномощното, представено към писмения отговор.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.07.2011 год. по гр. д. № 12130/2009 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Х. Н. Н., И. П. П. и Т. П. Х., със съдебен адрес „Адвокатско дружество Ч. и партньори”, [населено място], касационна жалба против него.
Осъжда Х. Н. Н., И. П. П. и Т. П. Х. да заплатят на В. Л. И. направените в настоящето производство разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: