О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 19.09.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4093 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.10.2012 год. по гр. д. № 617/2012 год. въззивният Пернишки окръжен съд отменил първоинстанционното решение от 17.05.2012 год. по гр. д. № 1024/2011 год. на Радомирския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и вместо това постановил друго, с което признал правото на П. Д. В. на изкупуване на ? ид. ч. от поземлен имот № 000*, представляващ ливада с площ 2. 896 дка, трета категория, находяща се в землището на [населено място], [община], местност „Б. б.”, при описаните граници, който имот е предмет на договора между В. О. Д. и К. К. М., сключен с нот. акт № 17/2011 год., при цена 4 640 лв., платима от П. Д. В. на купувача К. К. М. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
Въззивното решение в тази му част се обжалва от ответниците К. К. М. и В. О. Д., чрез пълномощника им адв. Л. Р., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК. Поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушения на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС бъде отхвърлен. В приложеното изложение допускането на касационното обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за противоречиво решаване на въпроса за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС при договори за даване вместо изпълнение на задължение, какъвто е характерът на сключения такъв между ответниците. Цитирана е съдебна практика, приемаща противоречиво произнасяне по този въпрос.
Ответницата по тази касационна жалба – П. Д. В., чрез пълномощника й адв. С. М., счита същата за недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Евентуално поддържа становище за неоснователността й с искане решението да бъде потвърдено.
Същата е подала насрещна касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която е прекратено производството по евентуално предявените искове за прогласяване нищожността на сделката по нот. акт № 17/2011 год. на поддържаните основания и признаване правото на съсобственика на изкупуване при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС, след обезсилването на първоинстанционното решение в тази му част. Касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно прекратяване производството по евентуалните искове при висящност на това по главния иск, с оглед постановената от въззивния съд обжалваемост на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационните жалби, намира следното:
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с цена под 5 000 лв. и по разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск е по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване от съсобственика на разпоредената със сключения между ответниците договор идеална част от имота от друг съсобственик, и евентуално съединени искове за нищожност на този договор на поддържаните от ищцата основания. Цената на иска за правото на изкупуване като самостоятелно субективно потестативно право следва да се определи от стойността на договора между ответниците, на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, в размер на сумата 4 640 лв., представляваща размера на паричното задължение на продавача, вместо изпълнението на което същият се е разпоредил с притежаваната от него ? ид. ч. от съсобствения имот, с данъчна оценка от 134.80 лв. съгласно представеното удостоверение от общината – л. 59 от първоинстанционното производство. В същия размер – 4 640 лв. е и цената на евентуално предявените искове за нищожност на договора, като държавната такса е определена въз основа на тази сума и внасянето й е съобразено с чл. 72, ал. 2 ГПК.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответниците или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявените искове е тази, върху която е внесена дължимата от ищцата държавна такса и тя е под 5 000 лв. за всеки един от предявените искове, в т. ч. и евентуално предявените такива за нищожност на договора между ответниците.
Поради това, че решението по въззивното дело с цена на всеки един от предявените искове под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, подадените против него касационни жалби следва да се върнат на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Връщането на насрещната касационна жалба се обосновава и с разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство на П. Д. В. следва да се присъдят само разноските й по отговора на касационната жалба на К. М. и В. Д., възлизащи на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от К. К. М. и В. О. Д., чрез адв. Л. Р., касационна жалба и от П. Д. В. насрещна касационна жалба против въззивното решение № 326 от 12.10.2012 год. по гр. д. № 617/2012 год. на Пернишкия окръжен съд и ВРЪЩА същите на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 4093/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда К. К. М. от [населено място] и В. О. Д. от [населено място] да заплатят на П. Д. В. от [населено място] направените от последната разноски за касационното производство в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: