O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 13.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7225/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 26574 / 04.09.2013 год. на Ц. Х. С. от [населено място] чрез адв.С. С.- АК В. срещу РешениеNо 1703/24.07.2013 год. по гр.възз.д. Nо1756/2013 година на ОС-Варна , в частта по сметките на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС .
С посоченото решение , въззивният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , постановено във втората фаза на делбения процес, в частта по сметките по чл. 31 ал.2 ЗС. Прието е , че заявената претенция за заплащане обезщетение за ползата от която Ц. С., като съсобственик на делбения имот , е била лишена за посочения период от време/ преди и след завеждане на иска за делба / не може да бъде уважена на две основания – липса на писмена покана/ писмено поискване / по см. на чл. 31 ал.2 ГПК и обстоятелството, че прехвърлителката Р. Т. при направеното дарение като е запазила правото си на ползване до края на живота си.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закона и незачитане на доказателствата по делото- т.е. допуснати нарушения на процесуалните правила , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С приложеното изложение , защитата на касатора поддържа , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос : е ли исковата молба покана за заплащане на обезщетение за ползата от която е лишена страна-съсобственик от ползване на съсобствен имот по чл. 31 ал.2 ЗС , който е произнесен без да се съобрази начина на предявяване на претенцията за различните периоди- преди и след завеждане на иска, а произнасянето му би било от значение за евентуална бъдеща практика на съдилищата.
С изложението се поставя и въпросът : може ли след като има заявено искане по сметките в определеното от съдебно време , съдът да не се произнесе, ако е „да”- защо или ако е ‘не’ –защо, без довод произнесеното от въззивния съд в тази насока дали противоречи на задължителна или незадължителна съдебна практика, или налага произнасяне поради липса на съдебна практика, за уеднаквяване приложението на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. И. И.- АК В. като пълномощник на Л. П.- ответник по касация, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, предвид неотносимостта на формулираните въпроси към предмета на спора , релевират се възражения срещу доводите на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения осъдителен иск по чл. 31 ал.2 ЗС и неговия размер касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор .Наред с това , за да бъде извършена селекцията, касаторът следва– поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения , които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да
При данните по делото не може да се приеме , че решаващите мотиви на въззивния съд сочат на противоречие с изразените задължителни разяснения на ВКС по ТР 7/2012 год. . Данните по настоящото дело сочат , че основния правно релевантен факт , на който се позовава решаващия съд за да отхвърли иск е този за липсата на писмено поискване- т.е. покана за заплащане на търсеното обезщетение , като conditio sine qua non за уважаване на претенцията по чл. 31 ал.2 ЗС. За да бъде обуславящ изхода на спора , поставеният проблем : е ли исковата молба покана за заплащане на обезщетение за ползата от която е лишена страна-съсобственик от ползване на съсобствен имот по чл. 31 ал.2 ЗС ,следва да се касае до претенция , заявена за времето на самия делбен процес и в тази искова молба категорично да се прави искането по чл. 31 ал.2 ЗС. Цялостната съдебна практика по въпроса е в насока , че писменото поискване/ дори и ако исковата молба има ролята на такова/ произвежда действие за напред и не касае минал период. Ето защо не може да се приеме , че е налице основание по чл. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, когато не се налага да се тълкува приложението на правна норма , която се прилага безпротиворечиво в насоката , в която се поставя правния въпрос.
Въпросът може ли след като има заявено искане по сметките в определеното от съдебно време , съдът да не се произнесе, ако е „да”- защо или ако е ‘не’ –защо , по своето естество се явява довод за незаконосъобразност на съдебното решение и не може да се приеме за основания за селекция и допускане на касационното обжалване.По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 26574 / 04.09.2013 год. на Ц. Х. С. от [населено място], заявена чрез адв.С. С.- АК В. срещу РешениеNо 1703/24.07.2013 год. по гр.възз.д. Nо1756/2013 година на ОС-Варна , в частта по сметките на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :