О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 28.05.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3045/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К.з. о. н. н. п. и./К./, чрез процесуалните й представители Б. и Ц., против въззивното определение от 10.03.2014 год. по ч. гр. д. № 29/2014 год. на Бургаския апелативен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 23.10.2013 год. по гр. д. № 339/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за разрешение по реда на чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ за плащане на държавна такса и връщане на въззивната жалба и вместо това е разрешено да се извърши превод от посочените запорирани банкови сметки на И. Б. С. и [фирма] в П. Б. на сумата 74 879.16 лв., представляваща държавна такса за въззивното обжалване на постановеното по същото дело решение на окръжния съд, с указание за срока за внасяне на държавната такса и представяне на банковите документи за това.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище по нея.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да отмени първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за разрешаване на плащане на дължимата държавна такса чрез превод от запорираните банкови сметки и връщане на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение поради невнасяне на държавната такса, и вместо това да постанови друго, с което е разрешил на основание чл. 23, ал. 4, т. 7 ЗОПДИППД /отм./ плащането на държавната такса чрез превод от посочените запорирани банкови сметки, въззивният съд приел при установените факти искането на С. за разрешаване плащане на държавната такса от запорираните банкови сметки за основателно. Съдът е обсъдил установените обстоятелства, че И. С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” до 1.11.2013 год., взел е предвид високия размер на дължимата държавна такса, както и факта, че имуществото на семейството е запорирано и възбранено в производството по делото, като е приел, че е налице основание да се разреши превод на сумата за държавната такса по обжалване на постановеното първоинстанционно решение, представляващи разноски по производството, от запорираните банкови сметки в П. б. съгласно искането на И. С., лично и като [фирма] и Д. Д.-С..
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да са формулирани правни въпроси, по които да е налице произнасяне на въззивния съд и които да са обусловили извода му в обжалвания съдебен акт, а се поддържа оплакване за неправилността му.
За да се допусне касационно обжалване законът в чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда въззивният съд да се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на делото и да е обуславящ решаващата воля на съда, изхода на делото. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, а непосочването на такъв само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, каквито също липсват. Формалното позоваване на закона с твърдения за противоречива практика, без да се сочи такава и в какво се изразява противоречието, „която възпрепятства развитието на правото” не може да обоснове приложното поле на релевираните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. В този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение.
С оглед на горните съображения за липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 19 от 10.03.2014 год. по ч. гр. д. № 29/2014 год. на Бургаския апелативен съд по подадената частна касационна жалба от К. з. о. н. н. п. и. /К./, чрез процесуалните й представители В. Б. и Б. Ц..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: