O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 17.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 7398 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 432 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано по частна /касационна / жалба вх. Nо 46867/ 18.04.2013 год. на Е. П. А. от [населено място] срещу Определение Nо 5159 от 18. 03. 2013 год. по ч.гр.д. Nо 1024/ 2013 година на Софийския градски съд –ТО- VI- 8с-в .
Поддържа се довод , че обжалваното определение е неправилно , иска се неговата отмяна, като се обосновава и тезата за допусне на „касационно обжалване „ по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че въпросите : следва ли призоваването на страната да се извърши при условията на чл. 47 ГПК и следва ли ако страната не е намерена на адреса да и се предостави служебно правна помощ за процесуално представителство, са решение от съда в противоречие с даденото разрешение с Определение от 27.02.2012 година гр.д. 38843/2011 год. на 55 с-в/ вероятно по описа на СРС/ и определение от 26.10.2010 год. по гр.д. Nо 10367/2010 год. на СГС, ГО.
В срока по чл.276 ГПК няма подаден писмен отговор.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с частната жалба основания за отмяна , намира:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, пред ВКС като функционално определена от закона по-горна инстанция се обжалва определение , имащо правната природа на „ преграждащо по нататъшното развитие на производството „ , т.е.обжалваем съдебен акт. Обжалваното определение не попада в хипотезите на обжалваемите по реда на чл. 274 ал.3 т.1 или 2 ГПК, съдебни определения, в която насока е Определение Nо 323 от 02.05.2011 год. по ч.т.д. Nо 133/2011 год. на ВКС-ТК-I отд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но срещу необжалваем съдебен акт и е процесуално недопустима.
С посоченото определение Софийският градски съд в производство по чл. 432 ал.1 ГПК е оставил без уважение възражението на Е. П. А. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.11.2012 година на РС-София по ч. гр.д. Nо 17 155/ 2011 година, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 14.02. 2012 година и е образувано изп. д. Nо 20128380403143 на ЧСИ М. Б. , приемайки го като неоснователно.
Прието е , че липсата на постъпило писмено възражение по чл. 414 ГПК в двуседмичния срок от узнаването за издадения изпълнителен лист е по причина , че А. не е намерена на адреса,посочен от нея и не може да се приеме, че е налице обстоятелство лишило страната от възможност да оспори вземането по чл. на чл. 432 ал.1 ГПК тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена.
С разпоредбата на чл. 423 ал.1 ГПК законодателят е предвидил възможността , когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането поради някое от посочените в т.1-4 обстоятелства, срещу него има издадена за заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК и е предприето индивидуално принудително изпълнение , същият да поиска от въззивния съд да приеме оспорвания, които има срещу вземането, заявени под формата на възражения. При позитивен отговор и приемане на възражението, висящността на заповедното производство би се възстановила, с произтичащите от това правни последици/ в т.ч. на чл. 415 ГПК / , а при неприемането му – настъпва последицата на окончателен стабилитет на съдебния акт, тъй като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, но е изчерпан и пътя на защита по реда на чл. 432 ГПК.
Определението , с която въззивният съд се е произнесъл по същество в производство по чл. 432 ал.1 т.1-4 ГПК, е необжалваем по реда на чл. 274 ал.2 или ал.3 ГПК съдебен акт. Подадената срещу това определение частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Правната природа на предвидената процедура по чл. 432 ГПК на процесуална възможност за извънинстанционна проверка на гарантираната възможност на правото на участие страната –длъжник в заповедното производство , но при наличието на изчерпателно и лимитативно посочени от законодателя основания за това . При произнасяне по същество по релевираните отменителни основания / т.1-4 на чл. 432 ал.1 ГПК / , производството е изчерпано и по отношение на съдебния акт , чиято отмяна е поискана са настъпили правните последици, посочени по-горе в изложението. Преразглеждането / т.е. проверка на правилността от гл.т. на материално-правна незаконосъобразност / констатациите и изводите на компетентния –въззивен съд, дали са налице или не посочените основания по чл. 432 ал.1 т.1-4 ГПК, не може да има , именно поради специфичната правна природа на производството, за което производство самият законодателя, аналогично на производството по чл. 303 и сл. ГПК, не е предвидил последващ инстанционен контрол, в която насока е изцяло постановената съдебна практиката на ВКС- Определение Nо 255 от 06.04.2010 год. по ч.т.д. Nо 220/2010 год. на ВКС-ТК-II , Определение Nо 33 от 20.01.2012 год. по ч.т.д. Nо 19/2012 год. на ВКС-ТК-I , Определение Nо 291 от 18.04.2012 год. по ч.т.д. Nо 160/2011 год. на ВКС-ТК-II отд.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.Nо 46867/ 18.04.2013 год. на Е. П. А. от [населено място] срещу Определение Nо 5159 от 18. 03. 2013 год. по ч.гр.д. Nо 1024/ 2013 година на Софийския градски съд –ТО- VI- 8с-в .
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС по реда и условията на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от определението да се изпрати на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: