О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 17.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2489 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.10.2013 год. по гр. д. № 679/2009 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, е извършил делбата на земеделските имоти чрез разпределението им в дялове между съделителите така, както е описано, с определяне на общи дялове по колена и постановил съответното парично уравняване между тях.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Н. Щ. М. от [населено място] с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно разпределението на имота в дял трети, при което не е съобразена частта, наследена от братята и сестрите на наследодателката Н. М.. Освен това съдът неправилно е изчислил присъденото парично уравнение на съделителката В. Д. от Я. М., както и на определеното парично уравнение на последния и на П. М. за получения от тях реален дял. Излагат се съображения относно разпределението на делбените имоти по заключението на вещото лице, като касаторът представя ново такова.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречие между обжалваното решение и „влязло в сила предходно решение на съда”, вероятно решението по допускане на съдебната делба с оглед позоваването на дяловете на съделителите, които се различавали от присъденото тяхно парично уравнение. Формулиран е и въпроса – допустимо ли е промяна на дяловете на съделителите в производството по извършване на делбата с искане да се допусне касационното обжалване, без да се сочи основанието за това.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното:
Въззивният съд с обжалваното решение е извършил съдебната делба на наследствените земеделски имота в землището на [населено място] между съделителите, съгласно указанията в отменителното решение на ВКС при първата касация – извършване на делбата по колена, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имоти. Въз основа на заключението на техническата експертиза и изработените проекти за изменение на кадастралната карта за два от делбените имоти са обособени седем реални дяла, колкото са и броя на колената на наследниците на общата наследодателка. С оглед оценката на всеки от реалните дялове и притежаваните права е определено и паричното уравнение между тях.
Относно приложения от съда способ за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти липсват оплаквания от страна на касатора. Същите се свеждат до определяне на паричното уравнение и то извън определеното за касатора, както и в частта относно квотите на наследниците в дела на наследодателката Н. М., които са определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
За да бъдат обсъждани доводите на касатора /относно паричното уравнение между реалните дялове/ следва да са налице основания за допускане на касационното разглеждане на делото, тъй като това са въпроси по съществото на спора. Относимите към определяне на наследствените дялове доводи касаят първата фаза на съдебната делба, завършила с влязлото в сила решение по допускането й. Поради това и те не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящата фаза по извършването на делбата.
Не са налице обаче основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не релевира такива в приложеното изложение към касационната жалба. Позоваването на противоречие между обжалваното решение и това по допускане на делбата не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, тъй като същите са постановени в едно и също производство по делбата на наследствените имоти, имат различен предмет и не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Законът предвижда наличие на противоречиво разрешаван правен въпрос, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правна норма в друго влязло в сила решение на друг съд, в който смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тази хипотеза в случая не е налице, дори и да се приеме за релевантен формулирания въпрос за съответствие на дяловете на съделителите, определени с решението по допускане на делбата с тези при извършването й, в която фаза съсобствеността се ликвидира по някой от уредените в закона способи, в случая чрез разпределение на имотите по чл. 353 ГПК. От друга страна, така поставен въпросът за съобразяване във втората фаза на делбата на дяловете в съсобствеността, предмет на решението по допускане на делбата, предполага произнасяне по същество на делото, което е предпоставено от наличие на основания за допускане на касационното обжалване. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Поради това и настоящият състав счита, че поставеният въпрос не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представлява довод за неправилност на решението.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-117 от 7.10.2013 год. по гр. д. № 679/2009 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Н. Щ. М. от [населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: