О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
Гр.София, 09.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 6922 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Н. против Решение № 2491 от 24.06.2013 г. по в.гр.д.№ 176/13 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено постановеното по реда на чл.193 ГПК /отм./ Решение № 4750 от 31.10.2012 г. по гр.д.№ 694/06 г. на Разложкия районен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявената на основание чл.286 ГПК /отм./ претенция по сметки на касатора против останалите съделители- за заплащане на сумата 6 050 лв., представляваща обезщетение за извършени от него подобрения в допуснатия до делба имот № 404003 в землището на [населено място], м.”М. к.”, като въззивният съд е прекратил производството по делото в тази му част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли се за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания за произнасяне по съществото на предявената във втората фаза на делбеното производство претенция по сметки.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният процесуалноправен въпрос: Ако в първото заседание след допускане на делбата не са извършвани процесуални действия, следва ли това заседание да се счита за редовно проведено, дори и страните да са били редовно призовани, и следва ли в този случай следващото го съдебно заседание да се счита за първо такова след влизане в сила на решението за допускане на делбата, при което да е допустимо в това заседание да се предявявят претенции по сметки между съделителите. Така формулираният въпрос е поставен във връзка с решаващите правни изводи, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, според които в конкретния случай претенцията по чл.286 ГПК /отм./ на съделителя Ю. М. Н. е недопустима, тъй като е предявена във второто съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 30.11.2010 г., а не в първото заседание на 27.10.2011 г., за което страните са били редовно призовани и в което е бил даден ход на делото, макар и в това заседание да не са били извършвани съдопроизводствени действия поради поискано от страните отлагане на делото с оглед постигане на спогодба. Според поддържаното от касатора, произнасянето на касационната инстанция по посочения процесуалноправен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба- В. М. М., А. М. К., У. М. Д., Ю. М. Ю., А. М. Т., С. С. М., М. С. Ц. и С. С. М. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочения процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело, при което и доколкото не се твърди по въпроса да е налице съдебна практика, разглеждането му от касационния съд би обусловило принос за развитие на правото, ако приложимата правна норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и формулираният от касатора правен въпрос действително да е от значение при формиране на преценката за правилността на изводите на въззивния съд, то по отношение на същия не са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като нормата на чл.286 ГПК /отм./, възпроизведена в чл.346 ГПК е пределно ясна и не се нуждае от каквото и да е тълкуване, насочено към изясняване на съдържанието й- първото по делото заседание след допускане на делбата е първото заседание, за което съделителите са редовно призовани и в което е даден ход на делото, при което е без значение какво процесуално поведение са възприели страните и конкретно дали същите са предприели действията, за които законът предвижда преклудиране в това съдебно заседание- възлагателни претенции и такива по сметки между съделителите. В случай, че този срок е пропуснат, следва да намери приложение правилото на чл.40 ГПК /отм./- извършените след срока процесуални действия не се вземат предвид от съда, както правилно е съобразил въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
По изложените съображения и доколкото произнасянето по поставения от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя принос за развитие на правото по смисъла на процесуалния закон, касационното обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд не следва да бъде допускано.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2491 от 24.06.2013 г. по в.гр.д.№ 176/13 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: