О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 28.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1269 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.12.2013 год. по гр. д. № 681/2013 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 8.07.2013 год. по гр. д. № 5668/2011 год. на Добричкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на Р. Н. А. от [населено място] за установяване преобразуване на лично имущество в придобиването на апартамент в [населено място] с идентификатор 72624.619.1.5.55 по кадастралната карта на града, в частта, с която е допусната съдебна делба на този имот, отхвърлен е иска на Р. А. за установяване правото й на собственост върху 2/6 ид. ч. от имот в [населено място], представляващ УПИ ІХ-314 в кв. 29 по плана на селото, с построената в него къща и е допусната съдебната му делба между посочените съделители и квоти, и върху който имот право на ползване има трето лице – Е. В., както и в частта, с която е допусната делба на имота в [населено място] между посочените съделители и квоти.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Р. Н. А., Д. Л. Д., В. И. Л. и П. И. Г., чрез адв. М. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане или се постанови решение по същество, с което първоначално предявените искове за делба /на апартамента в [населено място] и имота в [населено място]/ се отхвърлят. В жалбата не се излагат съображения относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението за делба на имота в [населено място], при посочените съделители и квоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Формулирани са като материалноправни и процесуалноправни въпроси такива, относими към правилността на изводите на съда относно исковете на Р. А. за лична собственост на имотите, предмет на иска за делбата им, предявен от Д. В. П. и Р. В. П. – относно преценката на събраните доказателства и обосноваване на съответните изводи, нередовност на исковата молба, неотразяване в диспозитива на правото на ползване върху един от имотите води ли до недопустимост на решението, неоспорването от страна на ищците на твърденията на касаторката Р. А. следва ли да се приеме като признание за фактите, относно правомощията на въззивния съд при липсата на доклад по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, както и относно дължимата държавна такса при липса на предявен иск от Р. А.. Изброени в изложението и приложени към него са решения от практиката на ВКС, в т. ч. и такива по чл. 290 ГПК, без да се сочи в какво се изразява противоречието при произнасянето на обжалваното решение. Позоваването включва и постановките на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Съделителите Д. и Р. П., чрез адв. М. Д., в представения писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на апартамента в [населено място] въззивният съд приел, че същият е придобит по време на брака между Р. и съпруга й В. /починал на 9.11.2008 год./ с договор от 1991 год. /на името на двамата / за цена 11 007 лв., от които 8 007 лв. платени при подписването му, а остатъкът – по отпуснат от Д. заем. Не е установено твърдението на преживялата съпруга, че с нейни парични средства от спестявания е платена частта от цената в размер на 8 000 лв., а и същото е ирелевантно, както и събраните свидетелски показания относно поведението на съпруга по повод злоупотребата с алкохол и заем на пари, относно предявения иск за трансформация на лични средства в придобиването /чл. 21, ал. 1 СК, отм./, при който предмет на доказване е наличието на вложено в придобиването лично имущество. Поради това и придобитият апартамент е в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която със смъртта на съпруга наследниците му се легитимират за собственици при квоти, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 СК, при които е допусната съдебната делба.
И по отношение на имота в [населено място] въззивният съд приел наличие на съпружеска имуществена общност, с оглед придобиването му чрез покупко-продажба по време на брака между съпрузите Р. и В. А.. Приел за неоснователни доводите на Р. А. за наличие на симулативна сделка по нот. акт № 57/1999 год., прикриваща дарение от нейната майка, тъй като от събраните доказателства не се опровергава съдържанието на нотариалния акт за наличие на възмездна сделка между страните по договора. С оглед разпоредителната сделка на преживялата съпруга на наследената идеална част от 4/6 от този имот в полза на сина й Д. Д. /по нот. акт № 122/2009 год./, съдът допуснал делбата на този имот между последния и низходящите на В. А. – първоначалните ищци по делото при притежаваните от тях по наследство по 1/6 ид. ч. за всяка от тях, като отхвърлил установителния иск на Р. А. за признаване на правото й на собственост върху тези 2/6 ид. ч., останали извън разпоредителната й сделка.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, като произнасянето по формулираните от касаторите материалноправни въпроси касае правилността на тези изводи, което е извън предмета на настоящето производство. Така поставени същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето по тях предпоставят разглеждане на спора по същество.
За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените в изложението материалноправни въпроси са относими към правилността на решението, а не са обусловили решаващите изводи на съда, при наличие на останалите предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, каквито също не са изложени, то не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Същите съображения са относими и към формулираните в изложението процесуалноправни въпроси относно редовността на исковата молба и доклада по делото, съгласно чл. 146 ГПК, свързани с правомощията на въззивния съд при наличие на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд в тази насока. Същите не са предмет на произнасяне в обжалваното решение, поради което са неотносими и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по своята същност представляват оплаквания за неправилност поради наличие на съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Такова е и оплакването относно присъдената държавна такса по делото по повод отхвърляне на исковете на Р. А..
Поради изложените съображения следва извода, че формулираните от касаторите въпроси не могат да обосноват наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 509 от 4.12.2013 год. по гр. д. № 681/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд по подадената от Р. Н. А., Д. Л. Д., В. И. Л. и П. И. Г., всички чрез адв. М. В., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: