О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 25.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1634 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 2362 от 30.11.2012 год. по гр. д. № 1410/2011 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, е отменил първоинстанционното решение от 17.05.2007 год. по гр. д. № 2657/2006 год. на Варненския районен съд и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Н. Т. Н. и М. М. Н. срещу М. [фирма] – В. иск за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.”, м. „С.”, представляващ поземлен имот № * по плана на местността, с площ от 420 кв. м., при граници: ПИ №№ *, *, * и сгради на В., означен с жълт контур на скицата на л. 6 от първоинстанционното дело, придобит в режим на съпружеска имуществена общност с договор за покупко-продажба от 20.07.2004 год., сключен с нот. акт № */2004 год.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищците, чрез пълномощника им адв. К. М., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Касаторите искат отмяната му и вместо това искът им по чл. 108 ЗС бъде уважен, с присъждане на направените от тях разноски за всички инстанции.
В приложеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представят съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № № 214/2010 год. на І г. о., 1208/2009 год. І г. о. и 891/2010 год. І г. о., както и ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВКС. Поставените в изложението въпроси са: дали фактическото строителство в отчужден незастроен имот, което не е предвидено в генералния и регулационния план за изграждане на мероприятието, за което е отчужден същия, извършено и без строително разрешение, представлява „започнало фактическо строителство” по смисъла на закона, и при положение, че един от имотите, отчуждени за мероприятието, не е засегнат от извършеното строителство, като строителството на сградата, която е следвало да се изгради по плана в него не е започнало, като се поддържа, че произнасянето по тях в обжалваното решение е в противоречие на представената задължителна съдебна практика на ВКС по въпроса най-общо – какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство” по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗС.
Ответникът М. [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че поставените въпроси касаят решаване на спора по същество, поради което и представляват касационни основания за неправилност на решението. Иска се въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, като евентуално се поддържа и становище за неоснователност на касационната жалба.
Предмет на спора е собствеността върху имот, отчужден по ЗПИНМ /отм./ с решение № 18/69 от 21.10.1970 год. за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие „В. М. и.”, правото на собственост върху който е възстановено с решение на кмета на [община] № Р-123 от 1.07.1998 год. в полза на наследника на бившия собственик Е. Р. – М. Р., на основание чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ…и др.
По възражение от ответника по иска съдът е извършил косвен съдебен контрол относно предпоставките за възстановяване на собствеността, съобразно разясненията в ТР № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 4, към момента на влизане в сила на приложимия реституционен закон /ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др./, а именно към 24.02.1992 год.
Въз основа заключението на тройната техническа експертиза съдът е обосновал извода си, че спорният имот попада в отредения по регулационния план терен за построяване на В., което мероприятие към 24.02.92 год. е реализирано. Обстоятелството, че попадащият върху спорния имот изграден асфалтов път, обслужващ построените гаражи, не е посочено като конкретно мероприятие, не може да обуслови друг извод, с оглед на фактическото им изграждане преди тази дата, за което индиция е отбелязването им с молив в кад. план от 1988 год., както и представените писмени доказателства относно строителството на гаражите от 1988 год., като временен строеж. Поради това и въззивният съд приел, че не е налице една от предпоставките за възстановяване на собствеността – мероприятието, за което е отчужден имота фактически да не е започнало към влизане в сила на реституционния закон, поради което е налице пречка за реституцията със заповедта на кмета от 1998 год. Този извод обосновал и изводът за неоснователност на ревандикационния иск, тъй като ищците не се легитимират като собственици на основание покупко-продажбата на имота през 2004 год., тъй като праводателите им не са били собственици.
Преди да се произнесе относно поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав констатира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, като приложим закон за преценката с оглед постъпването на касационната жалба на 7.01.2013 год.
Съображенията за недопустимост на касационната жалба са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Искът за ревандикация на спорния имот е предявен при действието на отменения ГПК – исковата молба е постъпила в съда на 20.04.2006 год. Цената му се определя съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ от ? от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. От представеното от ищците /сега касатори/ удостоверение от [община], приложено на л. 5 от първоинстанционното дело, се установява данъчната оценка на имота в размер на 11 400.50 лв., поради което и размерът на цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв. Самите ищци в исковата молба са посочили размера на цената на иска – 2 850.13 лв. и този въпрос не е повдиган по реда и в срока, предвидени в чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./.
С оглед на изложеното решението по въззивното дело е постановено по иск за собственост с цена под 5 000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Подадената против него касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Т. Н. и М. М. Н., чрез адвокат К. М. от АК – [населено място], против въззивното решение № 2362 от 30.11.2012 год. по гр. д. № 1410/2011 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1634/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: