Решение №270 от 16.6.2014 по гр. дело №2054/2054 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 270

Гр.София, 16.06.2014 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2054 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. срещу Решение № 436 от 06.11.2013 г. по в.гр.д.№ 604/13 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 364 от 15.05.2013 г. по гр.д.№ 3462/12 г. на Хасковския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Х. С. Х. /починал след постановяване на въззивното решение и заместен в процеса от наследниците си по закон/ против касатора осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца върху 49/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.721.338 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], на площ от 437 кв.м., и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на тези идеални части от имота. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на така постановеното въззивно решение, като при условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото, евентуално- отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният срещу касатора иск за собственост върху описания по-горе недвижим имот бъде отхвърлен със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение като постановено по правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлено искането по чл.32, ал.2 ЗС на Х. С. Х. за разпределяне ползването на съсобствения между него и П. М. П. и А. И. Ш. недвижим имот, идентичен с процесния. Поддържа се също така, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като ищецът се е позовал едновременно на две придобивни основания- по силата на закона /чл.38, ал.1 ЗС/, доколкото дворното място е обща част на сградата, в която сградите притежават самостоятелни обекти, и придобивна давност. В изложението се поддържа също така, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от обуславящо за изхода на спора значение, който въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е, както следва: Представлява ли обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост. Според касатора, произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. В останалата си част изложението обективира конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, които са ирелевантни за преценката относно допускането на касационното обжалване, и които ангажират компетентността на касационния съд едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество.
Ответниците по касационната жалба- И. С. Х., Д. С. Х., К. М. К., М. М. К., Д. Д. К., С. Д. К. и Д. Д. Д., конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия след постановяване на въззивното решение ищец Х. С. Х., не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Релевираното от касатора твърдение за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. Повдигнатият от ищеца правен спор с предмет принадлежността на правото на собственост върху 49/100 ид.ч. от процесното дворно място не е разрешен със сила на пресъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка, обуславяща недопустимост на производството. С Решение № 891/09 г. от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1001/08 г. на І г.о. искането на Х. С. Х. за разпределяне ползването на имота по реда на чл.32, ал.2 ЗС е отхвърлено не защото му е отречено участието в съсобствеността, а поради наличие на спор за собственост, за който съдът е приел, че следва да бъде разрешен по общия исков ред /решението на ВКС е постановено преди приемане на ТР № 13/12 г. от 10.04.2013 г. по т.д.№ 13/12 г. на ОСГК на ВКС, според което в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по всички възражения относно правата на страните в съсобствеността/. Не е налице недопустимост на решението на Хасковския окръжен съд и поради нередовност на исковата молба, доколкото с уточняващата молба от 18.01.2013 г. ищецът е формулирал и конкретизирал в достатъчно степен основанията, на които претендира да бъде признат за собственик, като е посочил и поредността на тяхното разглеждане- по силата на закона, доколкото процесното дворно място представлява обща част на сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти, и евентуално- по силата на придобивна давност за периода от 18.08.2000 г. до м.март 2011 г. Така уточнената искова молба отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон по чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК и надлежно ангажира компетентността на сезирания със спора съд.
Налице е обаче основание за допускане на касационното обжалване по формулирания от касатора материалноправен въпрос, а именно: Представлява ли обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост. Въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието, че процесното дворно място е обща част по предназначение, и ищецът, като собственик на самостоятелен обект в сградата, е придобил по право и съответните идеални части от мястото, макар и същото да не е изрично посочено в титула му за собственост. Това разрешение се намира в противоречие със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, според която дворното място е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици /Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/09 г. на І г.о./, при което, ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградите значение, т.е.е не е обща част /Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 911/11 г. на ІІ г.о./. В тази връзка следва да се има предвид, че според събраните по делото доказателства /Скица на поземлен имот № 143/ 08.01.2013 г. и Нот.акт № 176, том ІІ, рег.№ 8263, дело № 356/10 г./ в процесното дворно място е изградена, освен жилищната сграда, в която страните притежават самостоятелни обекти, и стопанска постройка, принадлежаща на ответника, което не е съобразено от въззивния съд при формиране на решаващия му правен извод за статута на терена като обща част. По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 43 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 436 от 06.11.2013 г. по в.гр.д.№ 604/13 г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на П. М. П..
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 43 лв. /четиридесет и три лева/, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top