1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 21.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети януари ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 7685 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц., К. П. П., П. П. П. и В. Д. срещу Решение № 1/ 18.06.2013 г. по гр.д.№ С- 7/08 г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.07.2007 г. по гр.д.№ 6416/02 г. на СРС, 49 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Администрацията на М., М. и И. „…” осъдителни искове за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението върху 41,485% ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], а именно: имот с пл.№ * в кв.* с площ от 5 732 кв.м. и имот с пл.№ * в кв.*** с площ от около 20 797 кв.м., местност „***”, попадащи в границите на бивша резиденция „***”. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради несъобразяването му с приложимия материален закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите поддържат, че правилността на обжалваното въззивно решение е обусловена от материалноправни въпроси, които са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, тези въпроси са следните:
– Кога държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 З. като основание да притежава качеството на публична държавна собственост.
– Ползва ли се с обвързваща доказателствена сила удостоверяването в акта за държавна собственост относно публичния характер на собствеността в хипотезата, при която след съставяне на акта са настъпили обстоятелства, с оглед на които имотът е изгубил това си качество, но същите не са отразени в акта.
Така поставените въпроси са от обуславящо значение за решаващия правен извод, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, според който ищците не притежават необходимата за уважаване на исковете им материалноправна легитимация, тъй като процесните имоти са част от имот, притежаващ статут на публична държавна собственост, и като такива, съгласно чл.7, ал.4 З., не подлежат на възстановяване в полза на бившите собственици или техните наследници, макар и в случая да са налице останалите предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 1 и чл.2 ЗВСОНИ. Същевременно произнасянето на въззивния съд по тези въпроси не се намира в пряко противоречие с посочената от касаторите задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. Според Решение № 403 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 5024/08 г. на І г.о., не представлява публична държавна собственост имот, предоставен на държавно учреждение за почивна база, тъй като същият не служи за упражняване на властническите правомощия на ведомството, нито за удовлетворяване на обществени интереси. В конкретния случай обаче въззивният съд е приел, че освен за представителни нужди процесният имот се ползва и за други цели, които също обуславят характера му на публична държавна собственост- в него е разположено специално подземно фортификационно съоръжение, свързано със сигурността и отбраната на страната и предназначено за използване от държавното и военното ръководство на Република България. От това следва, че посочената от касаторите задължителна практика, като постановена с оглед конкретната фактическа обстановка по разглеждания случай, не дава изчерпателен отговор на въпроса, кога държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му като основание същият да се счита публична държавна собственост, и следователно не обуславя основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което и предвид липса на създадена по реда на чл.290 ГПК практика по въпроса, касационното обжалване по същия следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По аналогични съображения следва да се приеме, че и Решение № 134 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 51/13 г. на ІІ г.о. не обективира произнасяне именно по втория посочен от касаторите правен въпрос относно обвързващата доказателствена сила на акта за публична държавна собственост, тъй като същото се отнася до удостоверяване на придобивното основание, на което имотът е станал държавна собственост, и предоставянето му за ползване на определен правен субект, но не засяга хипотезата, при която след актуването на имота като публична държавна собственост са настъпили факти, които са основание съгласно чл.6, ал.1 З. имотът да бъде обявен за частна държавна собственост. На това основание и предвид липсата на задължителна съдебна практика и по този въпрос, касационното обжалване по същия следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид допускането на касационното обжалване, на касаторите се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 392 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1/ 18.06.2013 г. по гр.д.№ С- 7/08 г. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, по касационната жалба на Н. П. Ц., К. П. П., П. П. П. и В. Д..
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 392 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: