О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
гр. София, 27.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 929 по описа на Върховния касационен съд за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. М. Д., Д. Х. Д., Б. Д. Б. и С. М. Б., чрез пълномощника им адв. Д. Р., против въззивното определение от 16.12.2013 год. по ч. гр. д. № 554/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 21.11.2013 год. на първоинстанционния Варненски окръжен съд по гр. д. № 3412/2013 год. съд за прекратяване на производството по делото в частта относно искането да се приеме за установено, че в полза на З. Д. Д. не съществува годно за принудително изпълнение вземане към първите трима жалбоподатели, както и за прогласяване недействителността по реда на чл. 452, ал. 1 ГПК спрямо С. Б. договор от 9.10.2013 год. за прехвърляне на вземането.
Оплакванията са за неправилност на въззивното определение с искане за отмяната му и спиране изпълнението по изп. д. № 1323/2013 год. на ЧСИ Ил. С.. Претендират се и направените съдебни разноски.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Преди да разгледа по същество подадената частна касационна жалба касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, обусловено от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В приложеното изложение жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос за легитимацията им да предявят иск срещу прехвърлителя на вземането за установяване, че в полза на последния не съществува годно за принудително изпълнение вземане поради допуснато от съда обезпечение по молба на друг кредитор. Представена е и цитираната съдебна практика, в която според жалбоподателите този въпрос е противоречиво решен.
Въз основа на данните по делото се установява следното:
Жалбоподателите С. Д., Д. Д. и Б. Б. са длъжници по издаден срещу тях в полза на З. Д. изпълнителен лист от 10.07.2013 год. по ч. гр. д. № 9784/2013 год. на Варненския районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 1408/2013 год.
По молба на трето лице – С. Б. е допуснато обезпечение на предявен от нея против З. Д. иск за парично вземане, като е наложен запор върху вземанията на последната по горното изпълнително дело /обезпечителна заповед от 20.08.2013 год. по гр. д. № 7562/2013 год. на Варненския районен съд, запорни съобщения по образуваното по нея изп. д. № 3172/2013 год., уведомление до взискателката по изп. д. № 1408/2013 год. З. Д./.
От данните по делото е видно, че изп. д. № 1408/2013 год. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, а с договор от 9.10.2013 год. взискателката по него З. Д. е прехвърлила вземането си срещу длъжниците си С. Д., Д. Д. и Б. Б. на [фирма]. Въз основа на изпълнителния лист и договора за цесия е образувано изп. д. № 1323/2013 год., чието спиране се иска от настоящите касатори в подадената частна касационна жалба.
За да прекрати производството по предявения от жалбоподателите против З. Д. иск за установяване, че в полза на последната не съществува годно за принудително изпълнение вземане против първите трима /длъжници по издадения изп. лист от 10.07.2013 год./ поради допуснатото обезпечение върху това вземане и прогласяване недействителността на основание чл. 452, ал. 1 ГПК спрямо С. Б. на договора от 9.10.2013 год. за прехвърляне на вземането, поради наложен запор върху него, първоинстанционният съд е приел, че законът охранява интересите на взискателя в изпълнителния процес и присъединените кредитори, като разпорежда недействителността на извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора спрямо тях, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС /чл. 452, ал. 1 ГПК/. Касае се за относителна недействителност по силата на закона, на която взискателя, респ. присъединените кредитори, могат да се позоват в изпълнителното производство, когато изпълнението е насочено върху вземането, като предявяването на иск на това основание е недопустимо поради липса на правен интерес.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите съображения за ефекта на непротивопоставимост на разпорежданията на длъжника със запорираната вещ или вземане след запора по силата на закона, като на тази недействителност взискателят и присъединилите се кредитори могат да се позоват в изпълнителното производство. Поради това и за ищците не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск.
Формулираният от жалбоподателите в изложението въпрос за процесуалната им легитимация за предявяването на иска не е обусловил извода на въззивния съд, тъй като недопустимостта на производството е обоснована с непротивопоставимостта на прехвърлянето на вземането след наложен запор спрямо взискателя, респ. присъединилите се кредитори, т. е. по силата на закона е предвидена защита в изпълнителното производство. Затова и твърдяната специфика на случая не е основание да се приеме наличието на правен интерес от предявяването на иск с формулирания от ищците петитум по отношение на ответницата З. Д., относим към материалното правоотношение между страните с предмет парично задължение.
Освен горното, представената съдебна практика не е относима към поставения правен въпрос – така в Р № 210 по гр. д. № 4303/2011 год. на РС – В. Т. е обсъждан въпроса за уведомяването на длъжника при прехвърляне на вземането по повод предявен иск по чл. 439 ГПК. В настоящия случай така, както е предявен иска не сочи на оспорване на изпълнението, по смисъла на чл. 439 ГПК /изпълнителното производство с взискател З. Д. е прекратено/, а на позоваване на чл. 452 ГПК, което поставя като основен въпрос, обусловил изхода на спора надлежното предявяване на иска, като процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство. Касаторите не се позовават на него, а касационният съд не може да допусне касационното обжалване по правен въпрос, обусловил изхода на делото, различен от формулирания в изложението.
Представената към изложението съдебна практика не е относима към релевантния за извода за недопустимост на иска въпрос, поради което и при липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното определение не може да се допусне.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от С. М. Д., Д. Х. Д., Б. Д. Б. и С. М. Б., чрез адв. Д. Р. против въззивното определение № 679 от 16.12.2013 год. по ч. гр. д. № 554/2013 год. на Варненския апелативен съд частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.