О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 22.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1891 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. Б. А. от [населено място], чрез пълномощника й адв. И.-А. Н., против определение № 390 от 18.02.2013 год. по ч. гр. д. № 288/2013 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението от 18.12.2012 год. на първоинстанционния Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 16897/2012 год. в неговата отхвърлителна част.
Жалбоподателката излага съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение с доводи относно същността на правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС и възможността то да бъде предявено и чрез иск, а не само с възражение, както е прието от въззивният съд. По този правен въпрос, обусловил отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение на правото на задържане на имота до заплащане на извършените в него подобрения, е представена съдебна практика – решение № 1005 от 12.03.2009 год. по гр. д. № 945/2006 год. І г. о. на ВКС и решение № 37 от 11.02.1988 год. на ІV г. о., с обосноваване наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като произнасянето е в противоречие с нея.
В представеното изложение жалбоподателката поставя и въпросът как признато право на задържане в полза на един кредитор може да се противопостави на друг кредитор при приложение на разпоредбата на чл. 136, т. 4 ЗЗД, по който въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед липсата на съдебна практика по него. Разрешаването му обуславя произнасянето по молбата й за исканата втора обезпечителна мярка – запор върху вземанията на всички кредитори по образуваното изпълнително дело до размер на претендираната сума.
Върховният касационен съд в настоящият си състав счита частната касационна жалба за недопустима, поради което и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, поради следните съображения:
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба против определение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за признаване право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС и за налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземанията на всички кредитори по изп. д. № 4036 на ЧСИ М. М. за постъпилите суми от продажбата на имота. Това определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба – то не попада в посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК – с него не е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е дадено разрешение по същество на друго производство или да е преградено неговото развитие. В случая производството по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, в отхвърлителната й част, е двуинстанционно, тъй като не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и за него важат разясненията в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради недопустимостта на подадената частна касационна жалба не следва да се обсъждат релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. Б. А. от [населено място], чрез пълномощника й адв. И.-А. Н., частна касационна жалба против определението с № 390 от 18.02.2013 год. по ч. гр. д. № 288/2013 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение предходната й жалба срещу определението от 18.12.2012 год. по ч. гр. д. № 16897/2012 год. на Софийски градски съд, в неговата отхвърлителна част.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1891/2013 год. на ВКС, Второ г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката, на която да се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: