О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 20.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 702 по описа за 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 14.01.2014 год. от В. Х. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила на 10.12.2007 год. решение от 14.01.2002 год. по гр. д. № 585/2000 год. на районния съд, [населено място], оставено в сила с решение от 26.05.2006 год. по гр. д. № 670/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, с което исковете му по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ против ПТД-Г. О. при НК „Б.” – С. са били отхвърлени.
Релевирано е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК с представяне на решение на ЕСПЧ от 11.09.2012 год. за заличаване на жалби, в т. ч. и на молителя, съгласно таблицата към решението, от описа на случаите, поради постигане на приятелско споразумение. Молителят счита това решение за основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което исковете му по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ са били отхвърлени, иска и връщане на посочените парични суми по издадените изпълнителни листове, признаване на трудов стаж и изчистване на доброто му име.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа в писмения отговор становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради изтичане на срока по чл. 305, ал. 2 ГПК, а евентуално и за неоснователността й поради липсата на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК с оглед предмета на представеното решение на ЕСПЧ. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от ответника доводи, намира същата за недопустима.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевира това по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.
Молбата е недопустима, с оглед подаването й извън шестмесечния срок, предвиден в чл. 305, ал. 2 ГПК. Решението на ЕСПЧ е станало окончателно в хипотезата на чл. 44, т. 2, б. „б” КЗПЧОС – три месеца след постановяването му от ІV отделение на ЕСПЧ, т. е. на 11.12.2012 год. Настоящата молба е подадена на 14.01.2014 год., т. е. след изтичане на шестмесечния срок от деня, когато то е станало окончателно. Изтичането на преклузивния срок погасява правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответното дружество направените от него в настоящето производство разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по представения към отговора списък на разноските.
Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Х. С. от [населено място], [улица] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила на 10.12.2007 год. решение от 14.01.2002 год. по гр. д. № 585/2000 год. на районния съд, [населено място], оставено в сила с решение от 26.05.2006 год. по гр. д. № 670/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1593 от 10.12.2007 год. по гр. д. № 1215/2006 год. на ВКС, V г. о. и ВРЪЩА същата на молителя.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 702/2014 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда В. Х. С. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: