О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София,08.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6324 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Р. И. М. и Ф. Р. А. от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Т., обжалват в срок въззивното решение от 8.07.2013 год. по гр. д. № 197/2013 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.02.2013 год. по гр. д. № 1463/2009 год. на Разградския районен съд. С него е обявено решението от 25.02.2011 год. за възлагане на описания имот за обезсилено по право, на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК и делбеният имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с № 61710.504.137.25.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с предназначение жилище, апартамент с площ 76.42 кв. м. и прилежащи изба № 1 и 4.82% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж е изнесен на публична продан.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като, без да посочват правния въпрос, поддържат противоречие с решение № 447 от 2.12.2011 год. по гр. д. № 1182/2010 год. на ВКС /непредставено към изложението/ и наличие на значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото относно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК. Изложени са и оплаквания за съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на фактическите констатации и до неправилни правни изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Ответниците по жалбата – М. и К. И. М. не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, въз основа преценката на събраните доказателства, приел, че съделителката Ф. А., на която делбеният имот е бил възложен в дял, не е изплатила в шестмесечния срок от влизането в сила на решението паричното уравнение на останалите съделители, поради което и са настъпили последиците, предвидени в закона – чл. 349, ал. 6 ГПК – решението по възлагане е обезсилено по право и поради липсата на предпоставки за възлагането му на друг съделител имотът е изнесен на публична продан. Фактът, че паричното уравнение не е изплатено в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не е бил спорен по делото.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторите не посочват конкретно формулиран правен въпрос по смисъла на закона, който въпрос да има значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, което е в тяхна тежест с оглед диспозитивното начало в процеса. Непосочването на правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК представлява самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на основанията за допускане на касационно обжалване с цитиране на съдебна практика, без представянето й и без посочване на правния въпрос, разрешен в противоречие с нея, не може да обоснове допускане на касационното обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касационната инстанция не може служебно да формулира такъв въпрос от твърденията на касатора, както и да извежда противоречиво произнасяне по него, тъй като е обвързана от предмета на жалбата и във фазата на нейното селектиране. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, освен липсата на формулиран правен въпрос, липсват каквито и да е съображения за обосноваването му, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията на касаторите за неправилност на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като не са налице предпоставките за разглеждане на делото от настоящата инстанция – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 98 от 8.07.2013 год. по гр. д. № 197/2013 год. на Разградския окръжен съд по подадената от Р. И. М. и Ф. Р. А. от [населено място], чрез адв. М. Т., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: