О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 22.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БЛАЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 2479/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх. № 19018/17.02.2014 година С. С. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени протоколно Определение от 10.02.2014 година по [населено място].д. Nо 10896/ 2012 година на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по образуваното по описа на СГС въззивно производство по посоченото дело, и върната, като нередовна въззивната му жалба, подадена срещу решението на първата инстанция, в частта по отхвърлените искове по чл. 2 ал.2 ЗОДОВ. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила, основание за отмяната му.
С частна жалба вх. № 18765/17.02.2014 година П. н. Р. Б., чрез представителя на С. г. п. обжалва и иска отмяна на протоколно Определение от 10.02.2014 година по гр.възз.д. № 10896/2012 година на Софийския градски съд, в частта, с която е прекратено посоченото гражданско дело и е върната, като нередовна въззивната жалба на П. н. Р. Б. срещу решението на първата инстанция, в частта по уважения иск на С. И. по чл. 2 ал.2 ЗОДОВ. Поддържа се, че в обжалваната част, определението на СГС е неправилно, постановено в нарушение на закона и константната практика на съдилищата.
По делото не са постъпил реципрочни писмени отговори срещу подадената от другата страна частна жалба.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частните жалби са подадени в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Съдебното исково производство е образувано по заявените от С. С. И. срещу П. н. Р. Б. искове за присъждане обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.2 ЗОДОВ, настъпили в резултат на нарушени права, гарантирани от ЕКПЧОС, общо в размер на сумата 21 800 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване частично, за сума в размер на 2500 лв. иска за неимуществени вреди и е отхвърлил този иск за разликата до предявения размер от 20 000 лв. и изцяло иска за имуществени вреди от 1 800 лв.
Срещу така постановеното решение на районния съд са подадени въззивни жалби и от двете страни. С определение от 22.10.2012 година в закрито разпоредително заседание, въззивният съд е констатирал, че по двете въззивни жалби, а въззивника-ищец и по исковата си молба / не са внесени дължимите ДТ. С ясни и точни указания, в това число и за неблагоприятните последици при неизпълнение, въззивният съд е указал да се внесат дължимите такси, съответно от по 5 лв. за въззивното обжалване, а на ищеца и относно невнесената за първата инстанция проста държавна такса от 10лв.
С обжалваното и от двете страни протоколно определение от 10.02.2014 година, решаващият състав на въззивния съд, като е констатирал, че въпреки дадените указания и двете страни не са изпълнили дадените указания за внасяне на дължимата ДТ съгласно дадените указания, е прекратил съдебното производство връщайки като нередовни-поради неизпълнение на дадените указания, въззивни жалби на основание чл. 262 ал.2 във вр. с чл. 261 ал.1 и чл. 261т.4 ГПК на С. И. и на П. н. Р. Б..
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователно с жалбата на С. И. се поддържа довод, че е с обжалваното от него определение е допуснато нарушение по приложение на чл. 9а ЗОДОВ.
С посочената разпоредба се приема, че по делата, образувани по исковете по ЗОДОВ, се внася само т.н. проста ДТ, а съгласно ал.2 на цитираната норма „разноските по делата и разноските по изпълнението” не се заплащат предварително. Систематичното тълкуване на текста на ал.1 на чл. 9а ЗОДОВ налага извод, че установена проста ДТ/ в смисъл на установена в предварително фиксиран размер, независимо от размера на претенциите, обективно съединените искове и др./ в размер на 10 лв. по Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, за физическите лица не се обхваща от „разходите” по ал.2, които са изведени като изключение от принципа на предварителното внасяне по сметка на компетентния съд. След като, въпреки изричните указания на въззивния съд, жалбоподателя С. И., в качеството си на въззивник не е изпълнил указанията на съда да внесе дължимата за обжалване проста ДТ в размер на 5 лв. – половината от дължимата за първата инстанция държавна такса, то изводът на въззивния съд, че въззивната жалба е нередовна по смисъла и на основание на императивно формулираните изисквания на законодателя в чл. 262 ал.2 във вр. с чл.261 т.4 ГПК и като такава следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея второинстанционно производство да се прекрати, е правилен, законосъобразен и обоснован.
Неоснователно с частната жалбата на П. н. Р. Б. се поддържа довод за незаконосъобразност досежно извода на съда, че като страна в гражданския процес по ЗОДОВ П. не дължи заплащане на такси и разноски.
В производството по ЗОДОВ, П. н. Р. Б. конституирана като ответник по заявените искове за обезщетение има статута на равнопоставен гражданско правен субект, по отношение на който се търси ангажиране и реализиране на гражданската отговорност за вреди от неправомерни правни действия и бездействия на негови служители. С оглед на това правно положение, при което П. защитава интереса на самата институцията като работодател и възложител, а не е в качеството си на страна, участваща в защита на обществения интерес като представител/ субституент/ на Д., то специалният закон и специалните правила изключват приложението на общите, при които съгласно чл. 83 ал.1 т.3 ГПК П. е освободена от заплащане на ДТ. Ето защо, след като в качеството си на въззивник, П. не е внесла дължимата ДТ за обжалване и не е изпълнила дадените указания на съда, то изводите, че въззивната жалба е нередовна и следва да бъде върната на основание чл. 262 ал.2 във вр.с чл. 261 т.4 ГПК са правилни, законосъобразни и обосновани.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.02.2014 година постановено по гр.възз.д. № 10896/2012 година на Софийския градски съд -2а отд., въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :