1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
[гр. София], 14.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Миткова
Камелия Маринова Веселка Марева
Весела Павлова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 24 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Ямбол и Ямболски районен съд, повдигнат от последния с определение от 08.07.2015г. по гр.д. № 1548/2015г.
Административен съд-Ямбол е сезиран от Г. Г. М. от [населено място] с искова молба против [община] с посочено правно основание чл.1 ЗОДОВ и цена на иска 5 000лв. Предявената претенция е за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от увреждане настъпило на 21.03.2015г. на [улица]в [населено място], вследствие падане на изсъхнал дебел клон от дърво върху ищцата, при което тя е получила контузия на главата, сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнание. Иска се ангажиране отговорността на ответника поради незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, които отговарят за изграждане и поддържане на зелената система на територията на общината, т.е. за неизпълнение на задължения, представляващи административна дейност.
С определение № 216 от 26.06.2015г. по адм.д. № 98/2015г. Ямболски административен съд е прекратил производството пред себе си и изпратил исковата молба за разглеждане на Ямболски районен съд. Изтъкнал е, че дадената от ищеца правна квалификация не го обвързва и е счел, че в случая общината следва да носи отговорност като собственик /по силата на ЗГ и ЗОбС/, а не като упражняващ властнически правомощия спрямо частно правен субект, т.е. че отношенията са гражданскоправни.
Ямболски районен съд е приел делото за разглеждане, образувал е гр.д. № 1548/2015г. и е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса върху цената на иска. На 02.07.2015г. ищцата Г. М. е депозирала възражение, с което е изразила несъгласие с изпращането на делото по подсъдност; отново е защитила становището си, че вредите са резултат от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при упражняване на административна дейност и предявила отвод за неподведомственост на спора на Ямболски районен съд. В отговор на указанието за внасяне на държавна такса отново е изложила аргументи, подкрепени със съдебна практика за неподведомственост на делото на гражданския съд. В резултат на тези възражения и основавайки се на съдебна практика в противен смисъл, Ямболски районен съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С предявената пред административния съд искова молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от падане на клон от дърво, намиращо се на [улица]в [населено място], в близост до пешеходна пътека. За да се разреши спора е необходимо да се отговори на въпроса дали отговорността на ответника [община] следва да се ангажира по реда на чл.1 ЗОДОВ като такава за бездействие при осъществяване на административна дейност или в случая не се касае до административна дейност, а до отношения на равнопоставени субекти, при които отговорността за непозволено увреждане се реализира по общия гражданскоправен ред.
С т.3 на Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС се прие, че делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. В мотивите са изложени съображения, че задължението на общините да изграждат, поддържат и стопанисват пътищата на територията на съответната община им е възложено по силата на закона – чл.30 и 31 ЗП, като съгласно §1,т.2 от Допълнителните разпоредби на същия закон в обхвата на земното платно се включват и зелените площи край пътя; дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което липсва специално основание, което да дерогира общия ред за осъществяване защитата на засегнатото право. Затова, когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъдат причинени вреди, то отношенията между страните са равнопоставени и деликтната отговорност на общината се реализира по реда на ЗЗД.
Предвид това разрешение и доколкото в случая се касае до вреди, причинени от дърво, което е част от крайпътно озеленяване, то общината носи отговорност като собственик на пътя и прилежащите му площи. Спорът е гражданскоправен и подлежи на разглеждане от гражданския съд. В този смисъл следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Г. Г. М. от [населено място] против [община] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени от непозволено увреждане на 21.03.2015г. от падане на клон от крайпътно дърво, е Ямболски районен съд, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.