О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 322 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Ч., Р. Г. К. и И. Д. К. против решение № 469/27.10.2014г. по гр.д.№ 556/2014г.на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 436 от 26.05.2014г. по гр.д.№ 2225/2013г. на РС-Пазарджик и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите против Н. П. Ч. и З. Т. Ч. по чл. 32, ал.2 ЗС за определяне начина на реално ползване на имот с идентификатор 55155.506.458 по кадастралната карта на [населено място], одобрена на 28.10.2008г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 32, ал.2 ЗС поради това, че не е невъзможно да се разпредели реалното ползване, за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е съобразил четирите варианта, предложени от СТЕ за начин на разпределение на ползването и за необоснованост на извода, че определения от РС вариант за разпределение е неудобен поради това, че не може да се преминала към част от двора.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпросите: 1.до кой момент се преклудират възраженията на ответника в производството по чл. 32, ал.2 ЗС срещу предявения иск и предложените от експертизата варианти за разпределение на ползването. По този въпрос се твърди противоречие с т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Въпрос 2 е може ли съдът да излага съображения касаещи специални знания без назначаване на експертиза. По този въпрос касаторите твърдят противоречие на въззивното решение с т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: С договор от 28.12.1968г. е отстъпено право на строеж на П. и Г. Ч. за изграждане на жилищна сграда в държавно дворно место. С н.а. № 138,т.ІІІ от 09.08.1976г.. П. Ч. продава на сина си Н. Ч. първия етаж от жилищната сграда по време на брака му със З. Ч.. Г. Ч. е признат за собственик с н.а. № 93,т.3/1996г. и на двете избени помещения в западната страна на приземния етаж от към двора и на масивен гараж с площ 20 кв.м. и паянтов сайвант от 28 кв.м. в дъното на двора. На 02.11.2006г. почива Г. Ч.. Наследниците му И. Ч. и Р. К. купуват от общината съответно с договори № 612 и 613 от 14.06.2011г. 3/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч., т.е. общо ? ид.ч. от дворното место. Първият договор е сключен по време на брака на Иванка К. с И. К.. С договор № 309/04.03.2014г. Н. Ч. купува другата ? ид.ч. от дворното место по време на брака си с З. Ч..
Между Г. Ч. и Н. Ч. е сключен договор за разпределение на ползването с нотариално заверени подписи на 07.01.1992г., с който са се разбрали Г. Ч. да ползва помещенията в избения етаж от към западната част по преградната стена и северната част от дворното место, а Н. Ч. – източните помещения от приземния етаж и южната част от двора, разделен перпендикулярно на улицата. Между двата дяла е поставена ограда от телена мрежа на колове. Ищците считат този вариант за неудачен, тъй като не отговаря точно на правата им от дворното место /има около 16 кв.м. разлика/ и защото единия от прозорците на западната фасада от помещението в приземния етаж, ползван от ищците попада пред место, което се полза от ответниците.
В производството пред РС са изготвени общо четири варианта, всеки от които ситуира по различен начин границата между двата обособени дяла за ползване, но така, че и двата прозореца на избените помещения, ползвани от ищците на западната фасада на жилищната сграда да имат изглед към место, ползвано от тях. РС е възприел втори вариант, тъй като той е най-близък до установения начин на ползване, обособява два равни дяла предвид разните права на страните и изглед от западните прозорци на избените помещения към место, дадено на ищците за ползване.
По въззивна жалба на ответниците, въззивния съд е приел, че фактически съществуващия вариант на место е най-функционален, а неравенството в ползваните площи може да се изравни по друг начин. Приел е, че всеки от предложените четири варианта е неудобен, защото се получава тесен проход за преминаване в дела на ответниците – 0,52 см.
Първият въпрос – .до кой момент се преклудират възраженията на страните в производството по чл. 32, ал.2 ЗС срещу предявения иск и предложените от експертизата варианти за разпределение на ползването е относим към мотивите на въззивното решение е данните по делото. С т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК се разгледа въпроса кои възражения на ответника в исковото производство кога се преклудират при действието на чл. 131 ГПК. Тези постановки се отнасят за исковото производство. Производството по чл. 32, ал.2 ЗС е такова за спорна съдебна администрация. Кои възражения на ответника в производството по чл. 32, ал.2 ЗС до кой момент се преклудират следва да се отговори в настоящото производство, като се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Вторият въпрос – може ли съдът да излага съображения по въпроси, изискващи специални знания без назначаване на експертиза, не е определящ за крайния изход от спора. За да отхвърли иска за разпределение на ползването, съдът е приел, че съществуващият на место начин на разпределение е най-функционален, макар да не е разпределил ползването по него. Не е налице и твърдяното противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по делото са били назначени две СТЕ, а изводът за недостатъчност на разстоянието за преминаване в южния дял не е решаващ, а само допълващ мотивите на съда.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, поради което, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 469/27.10.2014г. по гр.д.№ 556/2014г.на Пазарджишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Г. Ч., Р. Г. К. и И. Д. К..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 40 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: