О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
Гр.София, 21.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 911 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 107/ 01.06.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 214/12 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 70/ 13.01.2012 г. по гр.д.№ 118/10 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [община] против [фирма]- [населено място] евентуални съединени отрицателни установителни искове- за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот с административен адрес: [населено място], [улица], представляващ празно дворно място с площ от 888 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], идентичен с имот с пл.№ * в кв.6 по плана на VІІІ подрайон на [населено място] по кадастралния план от 2003 г., ведно с построената в мястото триетажна масивна сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], респ. за установяване, че ответникът не е собственик на 165 кв.м. ид.части от гореописаното дворно място и 80% от намиращата се в него триетажна масивна сграда. С решението на въззивния съд е потвърдено и Определение № 432/ 20.02.2012 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което Варненският окръжен съд е осъдил [община] да заплати на [фирма]- [населено място] сумата 70 000 лв. разноски в първоинстанционното производство. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените при условията на евентуалност установителни искови претенции бъдат уважени със законните последици, а при преценка за необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е въпросът за обвързаността на общината от решение на административен съд, с което е отменен отказ на кмета да отмени отчуждаването на одържавен имот на основание Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и др., вместо което отчуждаването е отменено, респ. за допустимостта гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване на собствеността в исков процес, по който страна е общината. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед на което е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като при условията на евентуалност се поддържа, че при липса на ясно разрешение в съдебната практика по посочения въпрос, допускането на касацията би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Действително, посоченият по-горе правен въпрос е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение, доколкото производството е образувано по искова претенция за собственост на общината, а същевременно предмет на спора е имот, възстановен по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и др., при което исковата претенция е насочена срещу частния правоприемник на лицата, в чиято полза е издадено влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на собствеността. Следователно, основателността на предявения иск е предпоставена от формиране на извод, че като гражданскоправен субект общината не е обвързана от влязлото в сила решение на административния съд за възстановяване на собствеността по посочения ред, и съответно- че по предявен от общината иск за собственост гражданският съд може по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе относно материалната законосъобразност на това решение. Според ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/11 г. на ОСГК на ВКС, постановено след въззивното решение, макар и поначало държавата като гражданскоправен субект да не е обвързана от решение на административен орган за възстановяване на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя е обвързана от съдебното решение за възстановяване на собствеността върху такива имоти, като в тази хипотеза е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за проверка на материалните предпоставки за настъпване на реституцията. Това е така, тъй като в производството пред административния съд органът, издал обжалвания административен акт, има качеството на страна по делото, разполага с възможността да ангажира доказателства и да противопостави възражения, поради което на общо основание съдебното решение произвежда обвързващо действие по отношение на него. Постановките на задължителното тълкувателно решение следва да намерят приложение и в разглежданата хипотеза, при която обуславящият изхода на производството правен въпрос е именно този за обвързаността на общината от влязло в сила съдебно решение на административен съд за възстановяване на собственост върху имот, подлежащ на реституция по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и др. След като общината се представлява от кмета- включително пред съда /чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА/, а от друга страна, именно кметът е административния орган, на който законодателят е възложил компетентността да се произнася по искания за отмяна на отчуждаването по посочения реституционен закон, следва да се приеме, че като гражданскоправен субект общината е обвързана от съдебното решение, с което отказът на кмета за възстановяване на собствеността е отменен като незаконосъобразен и е постановена отмяна на отчуждаването. Това е така, още повече като се има предвид, че в конкретния случай, според изложеното в исковата молба, предмет на реституцията е държавен имот, който с влизане в сила на ЗМСМА и по силата на П..7, т.6 от същия е станал общинска собственост- т.е. действията на кмета са рефлектирали в правната сфера на общината, която е участвала в съдебното производство по чл.4 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по З., ЗПИНМ и др., и следователно на общо основание е обвързана от влязлото в сила съдебно решение.
В заключение, по изложените съображения следва да се приеме, че макар и обжалваното въззивно решение да не е съобразено с Определение № 513/ 22.12.2010 г. по гр.д.№ 524/10 г. състав на ВКС, Второ гражданско отделение относно обвързаността на общината от административен акт или съдебно решение за възстановяване на собственост по реда на цитирания по-горе реституционен закон, то същото кореспондира с последващото тълкувателно решение на ВКС, в което въпросът за тази обвързаност е решен по различен начин по отношение на влязлото в сила решение на административния съд, с оглед на което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид наличието на задължителен тълкувателен акт по формулирания от касатора правен въпрос, не е налице и предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касацията.
Независимо от изхода на производството по допускане на касационното обжалване, в полза на ответника „ [фирма] не следва да бъдат присъждани разноски предвид липсата на доказателства за извършени такива.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 107/ 01.06.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 214/12 г. по описа на Варненския апелативен съд, по касационната жалба на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: