2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 03.07. 2014 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Сн. Николова гр. д. № 25-А по описа за 2014 година на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – [населено място] с определението му от 14.05.2014 год. по гр. д. № 334/2014 год. спор за подсъдност с Административен съд – София област относно компетентния да се произнесе съд по оспореното от Областния управител на Софийска област решение № 9 по протокол № 1 от 29.01.2014 год. на Общинския съвет – Долна баня. С него е постановен отказ да бъдат предоставени на Общинска служба „Земеделие” /ОбСЗ/, [населено място] за възстановяване на собственост на наследниците на С. З. имоти с кадастрални № № *** и ***, съгласно скица-проект, представляващи земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, с площ общо 6.791 дка в НТП „Н.” в м. „К.” в землището на Долна баня.
По оспорването на Областния управител на Софийска област със заповед № ОС-41 от 20.02.2014 год. е образувано производство по адм. д. № 236/2014 год. пред Административен съд – София област, който с определение от 25.04.2014 год. го е прекратил и изпратил делото по подсъдност на Районен съд, [населено място]. Съображенията за този извод са, че решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, поради което е приложима разпоредбата на параграф 19, ал. 1, изр. 1 ПЗР на ЗИД на АПК, определяща компетентността на районния съд по местонахождението на имота.
С цитираното определение по образуваното гр. д. № 334/2014 год. Районният съд, [населено място] е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния да разгледа оспорването на решението на Общинския съвет, като е счел, че то не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като е част от административното производство по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Поради това и не попада в приложението на параграф 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр. 39/2011 год./, предвиждащ обжалването на такива актове пред районния съд по местонахождение на имота и по реда на АПК. Мотивирал е извода си с чл. 21, ал. 5 АПК, съгласно който не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове, както и с чл. 45 ЗМСМА, предвиждащ компетентност на административния съд по оспорване на решение на общинския съвет от областния управител независимо по какъв повод е взето то.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа оспорването на решението на ОбС, [населено място] баня, по заповедта на Областния управител на Софийска област № ОС-41 от 20.02.2014 год., е Административният съд – София област, поради следното:
Основанието за издаване на решението на Общинския съвет е параграф 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 62/2010 год., предвиждащ общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от предвидените в т. т. 1-3 условия. В случая е приложима т. 1 с оглед издаденото от ОбСЗ решение за признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на наследниците на С. З. Г. – Р № 1344Д от 22.12.1992 год. и искане на ОбСЗ до Общинския съвет в тази насока, с оглед осъществяване на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ – постановяване на решение за възстановяване на собствеността, придружено със скица на имота, което има конститутивен характер, поради което и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Следователно, последното е предпоставено от решението на Общинския съвет, което представлява част от тази процедура по издаване на решение за възстановяване на собствеността, видно и от чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Като такова то не попада в категорията актове, за които разпоредбата на параграф 19 ЗИД на АПК /обн. ДВ бр. 39/2011 год./ предвижда обжалваемост пред районния съд, тъй като това решение не е издадено от административен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се произнася по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с него не приключва административната процедура по заявената претенция за възстановяване на собствеността на земеделската земя, в т. ч и тази по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, предвиждаща /ал. 3/ след влизане в сила на решението на общинския съвет постановяване на решение от органа на поземлената собственост за възстановяване на собствеността, респ. отказ за това, който подлежи на обжалване по общия ред на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, във вр. с пар. 19 ЗИД на АПК.
Поради тези съображения настоящият петчленен състав споделя изложените в определението на районния съд съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по оспорването на решение № 9 по протокол № 1 от 29.01.2014 год. на Общинския съвет – Долна баня по заповед № ОС-41 от 20.02.2014 год. на Областния управител на Софийска област е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ, на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Районен съд, [населено място] за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/
/п/
/п/ О.М.
Особено мнение на съдия Благовеста Липчева по гр.д. № 25- А по описа
за 2014 година на Върховния касационен съд:
Не споделям мнението на болшинството от състава, че оспореното
решение по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ на Общинския съвет не попада в
приложното поле на разпоредбата на §19, ал.1, изр. 1 от ПЗР на ЗИД на
АПК. То е издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, който установява правомощието на
колективния орган на местно самоуправление да предоставя земя от
общинския поземлен фонд при наличие на визираните в нормата
предпоставки. Конкретната процедура по възстановяването на
собствеността е регламентирана в Глава трета на ППЗСПЗЗ, в която чл.
45ж, ал. 2 и ал. 3 изрично предвиждат, че издаденото от Общинския
съвет решение се връчва на заявителя по реда на АПК, а след влизането
му в сила Общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване на собствеността. Логическият и систематичен анализ на
цитираните норми сочи, че решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал.
2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси на
заявителя в административното производство, поради което притежава
характеристиките на индивидуален административен акт. С него чрез
властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни
етапа на процедурата по възстановяване на собствеността и именно
поради това решението се връчва на заявителя, подлежи на обжалване и
едва „след влизането му в сила“ ОСЗ е оправомощена да постанови своя
административен акт. Тъй като в рамките на производството по
земеделска реституция компетентността на Общинския съвет не произтича
от общата норма на чл. 21 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, а е регламентирана с разпоредбите на § 27, ал.
2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ и чл. 45ж, ал. 2
от ППЗСПЗЗ, то издадените на тези основания решения попадат в
приложното поле на § 19, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК. Поради
това считам, че родово компетентен да се произнесе по жалба срещу
решението по чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е районният съд по
местонахождението на имота, с оглед на което делото следва да се
изпрати по компетентност на Районен съд – [населено място].
Изготвил особеното мнение:
/Благовеста Липчева/