1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
С., 28.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1109 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. П. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 282 от 05.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 385/2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, V граждански с-в, в частта му, с която като потвърдено решение № 467-І от 04.04.2012 г. на Плевенския районен съд, постановено по гр.д. № 7878/2011 г., са уважени предявените от Г. Ц. Ц. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] – Поделение за пътнически превози [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 797 от 05.10.2011 г. на директора на [фирма] [населено място] – Поделение за пътнически превози [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за нейната отмяна и възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност – „водач електрокар, багажен преносвач”. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 2865,96 лв., обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение като погасен чрез прихващане, е отхвърлен, като в тази част въззивното решение като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. М. въпрос от значение за изхода на делото, конкретизиран от настоящата инстанция с оглед разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е от кой момент следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата – дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание. Представена е съдебна практика – решение № 322 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и три първоинстанционни и пет въззивни съдебни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което същите не съставляват противоречива съдебна практика, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. Ц. Ц. от [населено място], [община], област П., чрез пълномощника си адв. З. М. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, тъй като уволнителната заповед от 10.10.2011 г. предхожда одобреното ново щатно разписание, в което е заложено съкращаването на щатни бройки в предприятието, в т.ч. и тази на ищеца и което е в сила от 22.12.2011 г. В тази връзка съдът е приел, че за да бъде законно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, следва началните моменти на уволнението на това основание и на премахване на съответната трудова функция да съвпаднат по време, или момента на уволнението да е последващ на момента на премахване на съответната трудова функция.
Поставеният материалноправен въпрос – от кой момент следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата – дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание, е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие с постановената по него задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 163 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 1062/2011 г. на ВКС, Трето гражданско отделение и решение № 460 от 30.11.2012 г. по гр.д. № 1500/2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно нея основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и времето, от което промените се считат релевантни. Следователно възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата.
Именно в съответствие с това разрешение на поставения правен въпрос, въззивният съд е приел, че представената по делото заповед № 221 от 03.10.2011 г. на управителя на ответното дружество, която по дата предшества уволнението на ищеца/10.10.2011 г./, предвижда да бъде извършено съкращение в щатното разписание в един бъдещ момент, което се случва с одобряването на новото щатно разписание, в сила от 22.12.2011г., а не представлява сама по себе си съкращаване на щата. Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена във въззивното решение, заявените основания за допускането му до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не намират приложение. В представеното решение № 322 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е даден отговор на процесуалния въпрос – длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, поради което то е неотносимо за настоящия случай.
При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 05.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 385/2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, V граждански състав, по касационна жалба с вх. № 7029/14.08.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Г. Ц. Ц. от [населено място], [община], област П. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: