Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.София, 03.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Вевеселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4360 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 275 от 08.07.2016г. постановено по гр.д. № 316/2016г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1610 от 08.12.2015г. и решение № 361 от 16.03.2016г. по гр.д. № 3938/2015г. на Русенския районен съд. Първото решение е за отхвърляне на предявените от В. Й. Г. против С. Й. С. иск по чл. 21, ал. 4 от СК за установяване липса на съвместен принос при придобиване по време на брака на жилище и лек автомобил и евентуален иск по чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял поради по-голям принос. Второто решение е за оставяне без уважение молбата на В. Й. Г. против С. Й. С. за допълване на решението чрез произнасяне по така наречения „акцесорен иск към евентуалния иск” .
В касационната жалба, подадена от ищцата В. Й. Г. се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според нея липсват ясни и убедителни мотиви, поради което не става ясно защо исковете са отхвърлени, след като е установено, че всичко е заплащано от нея и ответникът под никаква форма не е полагал грижи за домакинството и за детето.
Ответникът по касационната жалба С. Й. С. не изразява становище.
С определение № 178 от 24.04.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението в частта му, с която се потвърждава решение № 1610 от 08.12.2015г. на Русенски районен съд по гр.д. № 3938/2015г. Основанието за достъп до касационен контрол е чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на съда при няколко съединени искове да изготви доклад по всеки от тях и да даде указания във връзка с подлежащите на доказване обстоятелства и доказателствената тежест. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по молбата по чл. 250 ГПК, касационно обжалване не е допуснато.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предмет на делото е иск по чл.21, ал.4 СК, съединен в условие на евентуалност с иск по чл.29, ал.3 СК. Страните са бивши съпрузи; бракът им е прекратен през 2015г., като по време на брака, с договор от 14.10.1997г. за продажба на общинско жилище на името на ответника С. С. е придобит апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.2 за сумата 1 633 404лв. /неденоминирани лева/. Придобили са лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста“, с договор от 14.01.2009г., сключен между „Автосвят-Нипон-2008“-ЕООД, като продавач и В. Й. С., като купувач за сумата 2098лв., платена в брой. Ищцата В. Й. Г. поддържа, че апартамента и автомобила са придобити чрез заеми, изцяло изплатени от нея, както и че през цялото съвместно съжителство съпругът й не е полагал никакви усилия за придобиване на посочените вещи, съставляващи семейното имущество, нито е полагал някакви грижи за семейството; той дълго време е бил безработен, имал е противообществени прояви, фактически е бил издържан от ищцата и харчел част от заплатата й за алкохол.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в насрочените съдебни заседания. В изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е посочил, че ищцата следва да установи, че вещите са придобити изцяло с неин принос, без участие на ответника, както и да обори презумпцията за съвместен принос; наред с това е констатирал, че няма факти и обстоятелства, подлежащи на доказване, за които не се сочат доказателства.
Събраните доказателства установяват, че при покупката на жилището през 1997г. 493 404 неденоминирани лв. от цената е заплатена от купувачите С. и В. С. със собствени средства, а 1 140 000 неденоминирани лева със заем от ДСК. По отношение на внесените т.нар. собствени средства твърдението на ищцата е, че са взети назаем от приятели, т.е. средствата са изцяло заемни. Установено е, че в периода от 01.12.1997г. до 31.12.2001г. от трудовото възнаграждение на В. Й. Г. ежемесечно са внасяни вноски по жилищния кредит в ДСК. Видно, че през 2002г. на страните е отпуснат кредит от [фирма] за текущо потребление в размер на 1500лв., който кредит също е изплащан чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата. Договори за кредит са сключвани и на 14.01.2009г. и на 01.07.2013г. от В. Г. като „кредитополучател“ и С. С. като „съдлъжник“ за сумите 8500лв. и 1500лв., които кредити също са погасявани от ищцата. Установено е, че тя е заплатила 1150лв., за да може ответникът да си „вземе книжката”, отнета му за нарушение, както и 257лв. за ремонт на МПС. Според показанията на разпитаните свидетели семейният живот „протичал в разправии и скандали“, тъй като ответникът злоупотребявал с алкохол, не работел, вземал заеми. Свидетелите сочат, че всички средства за издръжка на домакинството осигурявала само ищцата, а апартамента и лекия автомобил са придобити чрез кредити, които са теглени и изплатени само от В. Г..
За постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за имуществените отношения между съпрузите се прилага режимът на съпружеската имуществена общност и законовата презумпция на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. С оглед данните за извършено от ищцата изплащане на кредитите за придобиване на семейно имущество съдът е приел, че изплащането на заемите, когато средствата са изразходвани за закупуване на вещи за семейни нужди, създава само облигационни отношения между съпрузите, а не променя режима на собственост на тези вещи. Вземането на заем за закупуване на вещи, които очевидно са предназначени да задоволяват нуждите на семейството, създава солидарно задължение на двамата съпрузи. Обстоятелството, че само един от тях връща заема поражда облигационни претенции към другия съпруг, но не се отразява на собствеността на закупените със заемните средства вещи. Поради това е отхвърлен главният иск за установяване липса на съвместен принос.
По евентуалния иск по чл.29, ал.3 СК съдът е посочил, че по-големият принос може да се изразява във влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството. Заемните средства, предоставени от банки и от физически лица, вложени за закупуване на придобитото по време на брака имущество /недвижим имот и автомобил/ не могат да обосноват по-голям принос по смисъла на закона, защото характерът на тези средства не е личен, а за двамата съпрузи е възникнало солидарно задължение да погасяват заема към заемодателя. По тези съображения предявеният иск за определяне на по-голям дял поради по-голям принос, е отхвърлен.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалния въпрос за задълженията на съда при няколко съединени искове да изготви доклад по всеки от тях и да даде указания във връзка с подлежащите на доказване обстоятелства и доказателствената тежест. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако прецени тези оплаквания за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е действал в отклонение на тази задължителна практика и това е довело до неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, при изготвяне на доклада, е дал на ищцата най-общи указания да установи твърденията, на които основава претенцията си, но не е извършил разграничение между различните обстоятелства, подлежащи на доказване по двата евентуално съединени иска – единия установителен, предявен за конкретни вещи, а другия конститутивен, имащ за предмет цялото придобито по време на брака имущество. Въззивният съд, при наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, не е предприел действия по отстраняването им чрез даване на конкретни указания за различния предмет на доказване по двата иска и по-точно, че липсата на съвместен принос по чл. 21, ал.4 СК подлежи на изследване за двете вещи, за които е предявен иска, а искът за по-голям дял поради значително по-голям принос по чл.29, ал.3 СК обхваща цялото придобито по време на брака имущество, поради което е необходимо от една страна да се установи обема на това имущество и от друга страна размера на приноса на всеки от съпрузите за придобиването му, изразяващ се във влагане на средства и труд, грижи за домакинството и за децата – чл. 21, ал.2 СК. В случая на ищцата не е указано, че дължи установяване на тези обстоятелства и именно поради допуснатото процесуално нарушение, касаещо най-вече евентуалния иск по чл. 29, ал.3 СК, делото е останало неизяснено от фактическа страна.
На второ място, основателни са наведените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при преценка на събраните доказателства за приноса при придобиване на жилището и автомобила и съпоставянето им с процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор на исковата молба и по никакъв начин не е заявил оспорване на наведените от ищцата фактически твърдения. В исковата молба и уточнението от 22.07.2015г. ищцата е твърдяла, че липсва какъвто и да е принос на ответника, както материален, така и косвен – с грижи за домакинството и детето. Тя сочи, че той бил безработен през повечето време, че злоупотребявал с алкохол, имал противообществени прояви, не полагал никакви грижи за семейството, а напротив тя го издържала и той разпилявал заплатата й. Посредством неподаването на отговор тези твърдения не са оспорени от страна на ответника. Тези твърдения се подкрепят напълно от разпита на свидетелите по делото И. и В., които потвърждават, че съпругът на ищцата се местил от работа на работа, никъде не се задържал; употребявал алкохол до безсъзнание, правил вересии по магазините, които се налагало тя да плаща; не се грижил по никакъв начин за детето; не разполагал с никакви парични средства, а правел заеми; всичко в семейството е придобито с усилията на ищцата, включително с кредити, които тя била принудена да тегли и да изплаща; така били закупени апартамента и колата. Въз основа на тези доказателства и позицията на ответника следва да се приеме за установено, че за придобиването на апартамента и лекия автомобил ответникът няма никакъв принос, с което презумпцията на чл. 21, ал.3 СК е опровергана. Законът поставя съвместният принос в основата на съпружеската имуществена общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато обаче бъде установена пълна липса на съвместен принос, то съпружеска имуществена общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното основание. Именно това е целта и смисъла на иска по чл.21, ал.4 СК. /Виж в този смисъл и Решение №13 от 16.02.2016г. по гр.д. № 3888/2015г. на ІІІ г.о./. В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът няма материално съдействие за придобиване на процесните две вещи – покупната им цена е заплатена със средства от заеми, впоследствие върнати на кредиторите от ищцата. Ответникът няма и косвено съдействие за придобиване на процесното имущество, тъй като липсват доказателства за какъвто и да е, макар и минимален, негов принос. Напротив, установено е, че той не е допринесъл с нищо за придобиване на собствеността, не е полагал никакви грижи за семейството и за детето, преимуществено е бил без работа; когато изкарвал пари ги харчел за алкохол и злоупотребявал с него; упражнявал насилие спрямо ищцата и й създавал допълнителни грижи да изплаща заемите му и глобите, наложени му като водач на МПС, ремонта на автомобила. Същите фактически обстоятелства са установени и в производството по прекратяване на брака, видно от мотивите на решението за развод. Предвид така установените отношения между съпрузите, които са в отклонение от законово уредените принципи на взаимност и грижа за семейството /чл. 14 и чл.17 СК/, не може да се приеме, че сключените заеми, посредством които е осигурено заплащането цената на вещите, са за задоволяване нужди на семейството по смисъла на чл.32, ал.2 СК, така че изплащането им да създава само облигационни отношения между съпрузите.
Гореизложеното сочи на основателност на иска по чл.21, ал.4 СК, доколкото процесните две вещи са придобити изцяло без принос на ответника. Следва да се отмени обжалваното решение на Русенски окръжен съд и да се постанови ново решение за уважаване на иска. При този изход по главния иск не следва да се поставя за разглеждане евентуалния такъв по чл. 29, ал.3 СК.
В полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси в трите инстанции, които възлизат на 1425 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 275 от 08.07.2016г. постановено по гр.д. № 316/2016г. на Русенския окръжен съд в допуснатата до обжалване част, с която е потвърдено решение № 1610 от 08.12.2015г. по гр.д. № 3938/2015г. на Русенски районен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.21, ал.4 СК по отношение на С. Й. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че В. Й. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Р., [улица], ет.1, ап.2 е изключителен собственик на следните вещи: 1/ апартамент №2 в [населено място], на [улица], на първия етаж, състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, със застроена площ от 71,09 кв.м., заедно с принадлежащото му таванско помещение №10 с площ от 15,66 кв.м. и с 22,33% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІV, образуван от имот №550 в кв.48 по плана на [населено място]; 2/ лек автомобил „Форд Фиеста”, рег. [рег.номер на МПС] ; като придобити по време на брака им при липса на съвместен принос.
ОСЪЖДА С. Й. С. да заплати на В. Й. Г. сумата 1425 /хиляда четиристотин двадесет и пет/ лева разноски по делото за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: