О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№420
гр. София, 23.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 53649 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. срещу решение № 232 от 07.08.2015г. постановено по гр.д. № 146/2015г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 489 от 07.10.2014г. на Русенски окръжен съд по гр.д. 341/2013г. за осъждане на касаторката да заплати на [фирма] сумата 27 534, 98 лв. за извършени строително-монтажни работи в дворно място в [населено място], Р. област, на [улица], по договор от 01.08.2012г. и анекси към него.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено без да са обсъдени всички доказателства и възраженията на касаторката. В основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът е действал в разрез с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и със задължителна практика по чл. 290 ГПК досежно задължението си да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Формулирани са седем правни въпроса, които се твърди, че са съществени за правилното решаване на спора, но са игнорирани от съда: 1/ когато в договора и анексите към него е вписано, че неразделна част представляват строителни проекти, а такива липсват, валиден ли е договора; 2/ дължи ли се заплащане на СМР когато няма валиден договор поради липса на строителна документация; 3/ оферирането на стойности, без наличие на доказателства за изпълнение под формата на проекти, актове за извършени СМР и за приемането им, означава ли, че тези СМР са извършени в претендирания обем; 4/ дължи ли се заплащане на извършени СМР без одобрени строителни книжа и без съгласие на възложителя, при наличие на договорна клауза, че СМР ще се вършат въз основа на одобрени проекти, а промени могат да бъдат правени след изрично съгласие на възложителя; 5/ дължи ли се заплащане на извършено „подобрение” на имота, което влошава и загрозява обекта и в кой момент възложителят може да разбере, че до каква степен извършеното „подобрение” влошава имота и е неприемливо за него; 6/ какво е съотношението между ЗЗД и ЗУТ по отношение договор за изработка на строителен продукт . По тези въпроси, според касатора, липсва практика, а разрешаването им ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор поддържа мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Подадената от дружеството касационна жалба е върната поради неотстраняване на нередовностите й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на строително-монтажни работи, извършени от ищеца в имота на ответницата в [населено място] по силата на договор от 01.08.2012г. и два анекса към него. С договора за изработка е възложено на ищеца да извърши СМР на подпорни стени, ограда с входна врата и вертикална планировка на дворното място. С анекс № 1 от 14.08.2012г. са възложени допълнителни СМР, описани в приложение № 2 : изграждане на подпорни стени от П. да П., двойна метална плъзгаща се врата с електрическо задвижване, насипване на мястото с хумус. С анекс № 2 са възложени същите работи, но описани в приложение № 3.
В. съд е приел, че искът, предявен за 43 798,26 лв., е основателен до размер на 27 534,98лв., която сума включва работи, посочени в протокол №4 към анекс № 1, които са възложени от възложителя и са изпълнени от изпълнителя. Тези изводи са изградени въз основа на уговорките на страните и на заключението на приетата техническа експертиза. Възраженията на ответницата, че не е възлагала тези дейности и че за тях няма проекти, съдът е намерил за неоснователни. Изтъкнал е, че проектът за строителните дейности е одобрен след извършването им, но това обстоятелство е било известно на ответницата. По отношение на различната марка на вложения бетон съдът е изтъкнал, че няма данни това да се е отразило на стойността на изработеното.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Визираното на първо място противоречие с т.19 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2011г. на ОСГК на ВКС и с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно задължението на въззивния съд да мотивира актовете си и да изгради изводите си след преценка на всички относими доказателства, не е налице. Великотърновски апелативен съд е направил своя самостоятелна преценка на доказателствата и е отговорил на наведените от жалбоподателката възражения.
Формулираните седем правни въпроса, в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, също не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Те изхождат от защитната теза на жалбоподателката, че договорът изисква преди извършването на уговорените строително-монтажни работи да има изработени и одобрени от техническата администрация работни проекти, която документация е неразделна част от договора. Тази теза не съответства на уговорките в договора. Клаузата на чл. 4.2 от договора от 01.08.2012г. вменява в задължение на възложителя да представи на изпълнителя два комплекта от строителната документация на обекта; в т.2 от двата анекса е уговорено, че „възложените видове работи по т.1 се изпълняват съгласно представените и одобрени работни проекти и изисквания на възложителя”. Събраните доказателства сочат, че проектите са били изработени от проектантска фирма по възлагане на ответницата М. Македонска и изпълнителят е осъществявал строителството, следвайки тези проекти. Между страните не се спори, че одобряването на проектите от общинската техническа администрация е извършено по-късно. Липсва клауза строителната документация да е неразделна част от договора. При тези обстоятелства, въззивният съд е тълкувал посочените уговорки в смисъл, че проектите следва да са предварително одобрени от възложителя. Именно въз основа на това е постановил акта си, като е приел, че се дължи възнаграждение само за работи, за които има възлагане, респ. проект, одобрен от възложителя. Следователно въпросите, поставени от касатора, не кореспондират с решаващите мотиви на съда. Освен това, петият въпрос, свързан със заплащане на подобрения, които загрозяват, е напълно извън спора по делото. Отношенията между страните са по договор за изработка за извършване на строително-монтажни работи, а не по повод заплащане на подобрения.
Предвид изложеното въпросите не са определящи за изхода на спора, а не е обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Решаващите изводи на съда за кои СМР се дължи възнаграждение са съобразени с практиката по чл. 290 ГПК, че за да се дължи възнаграждение по чл. 266 ЗЗД е необходимо изпълнените на място СМР да отговарят на одобрен технически проект, а ако няма такъв – на уговореното между страните и на съответните строителни правила и норми – Решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. №822/2010г. на ІІт.о. на ВКС.
Предвид изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 232 от 07.08.2015г. постановено по гр.д. № 146/2015г. на Великотърновски апелативен съд в неговата осъдителна част по касационната жалба на М. Б. М..
ОСЪЖДА М. Б. М. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: