2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
[населено място], 01.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 5481 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. чрез пълномощника адв. К. частна жалба срещу определение № 229 от 25.06.2014г. по гр.д. № 3498/2014г. на Върховния касационен съд, Іг.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е върната касационната им жалба против решение № 4554 от 11.11.2013г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №765/2013г.
Жалбоподателите сочат, че посочената от ищците в исковата молба цена на иска е 6 000лв. и тя не е оспорена от ответника, нито е променена от съда по реда на чл. 70, ал.1 ГПК, поради което именно тази сума представлява цена на иска.Поради това считат, че разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК е приложена неправилно.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 765/2013г. е въззивно и е приключило с решение за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за отхвърляне на иска на настоящите частни жалбоподатели против Министерство на земеделието и храните за установяване, че ответника не е собственик на основание чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ на ливада от 3 дка в землището на [населено място].
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е намерил касационната жалба за процесуално недопустима поради това, че цената на иска не надхвърля 5000лв. Изтъкнал е, че в исковата молба е посочена цена на иска 6 000 лева, но същевременно ищците са поискали снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на процесния имот от [община]; такова удостоверение е издадено в първото съдебно заседание; в следващото съдебно заседание е представено удостоверение за данъчна оценка в размер на 18,80лв., което е прието от съда. Именно тази сума представлява цена на иска съгласно чл. 69, ал.1,т.2 ГПК. Според състава искането на ищците за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и определението на съда следва да се преценяват съгласно правилото на чл.70 ГПК като определяне на цената на иска в съответствие с данъчната оценка на процесния имот.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Вярно е, че в титулната част на исковата молба е посочена цена на иска 6000лв., но удостоверение за данъчна или пазарна цена не е представено, т.е. тази цена не е определена по правилото на чл. 69, ал.1,т.2 ГПК. Напротив, очевидна е волята на ищците да се съберат данни за данъчната оценка и така да се определи цената на иска, съотв. дължимата държавна такса. Това тяхно искане е уважено от съда, който е разпоредил издаване на удостоверение. Ето защо, следва да бъде споделено разбирането, че цената на иска е определена с представянето на данъчната оценка и тъй като тя е под 5000лв. касационно обжалване на постановеното въззивно решение по спора, е недопустимо.
Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 25.06.2014г. по гр.д. № 3498/2014г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: