О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
гр. София, 28.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4037 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3954 от 13.05.2016г. по гр.д. № 13666/2010г. на Софийски градски съд, с което са оставени в сила решение от 11.05.2007г. и решение от 02.08.2010г., постановени по гр.д. №1666/2005г. на Софийски районен съд. С първото решение е отхвърлен предявения от С. Е. Н. срещу П. С. П. иск за делба на три поземлени имота – ниви в землището на С., местн. „К.”, а с второто решение е признато за установено по иск, предявен по реда на чл. 118 във вр. с чл. 97, ал.1 ГПК/отм./, че П. С. П. е единствен универсален наследник на С. М. Н., починал 1970г., по силата на извършено от него саморъчно завещание.
Касационната жалба е подадена от С. Е. Н. и е приподписана от адв. Боева. Жалбоподателят заявява, че като въззивник пледира за отмяна на решението, като се позовава на доводи за нищожност; сочи, че е представил нови доказателства от Министерски съвет, както и че всички съдебни решения са незаконосъобразни, а завещанието е нищожно като погасено по давност от момента на действие на комунистическия режим. В приложеното изложение се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Като процесуален въпрос е посочен този дали страната доказва отрицателни факти, когато има интерес от това, както и въпроса за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен факт. Заявено е следното: „решението е в противоправно становище и при изграждане в страната, на функционираните държавни институции. При предявяване на иск с правно основание от Закона за наследството по направеното възражение за погасивната давност и чиито права са по §2 и §3 на Министерския съвет и по закона за гражданска реабилитация на репресираните лица от комунистическия режим приет от В., ДВ бр.50 от 25.06.1991г. приетите са три основни закона: 1. Закон за Българската народна банка, 2. Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, 3. Основният закон на държавата /Конституция/ … Следва съдействие за правоприлагане на чл. 1 и т.4 от закона при възстановяване гражданските права на С. М. Н. и членовете на семейството му С. и Е.. Нормата на реабилитационния закон има действие и към мен, видно от издадената служебна бележка, през 1949г. и че съм записан като ученик в училището в С….”. Поради гореизложеното се иска допускане на касационно обжалване.
С молба от 29.12.2016г. касаторът отново изразява своята теза за репресиите спрямо семейството на наследодателя С. М. Н. и заявява, че прави възражение за нищожност на решението на СГС, „относимо към абсолютната недействителност на сделката по чл. 76 ЗН и санкция към страните, разпоредили се със сънаследствената вещ, с пороци по чл. 26 ЗЗД”.
Ответниците П. С. П. и [фирма], всеки от тях чрез упълномощения си представител, вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Страните са наследници по закон на С. М. Н., починал 1970г., като П. П. е негова дъщеря, а С. Е. Н. е негов внук, син на сина му Е.. Трите имота са възстановени на наследниците по реда на ЗСПЗЗ. В полза на П. П. е съставено от наследодателя през 1966г. саморъчно универсално завещание. През 2004г. П. С. П. е продала трите поземлени имота на [фирма], сега с наименование [фирма].
Съдът е отчел, че с влязло в сила решение са отхвърлени исковете на С. Е. Н. против П. С. П. за нищожност и унищожаемост на завещанието, както и иска му по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието и възстановяване на запазена част.
Наведените доводи за приложение на чл. 90а ЗН спрямо завещателното разпореждане съдът е намерил за неоснователни. Изтъкнал е, че нормата на чл. 90а ЗН е обявена за противоконституционна в частта относно завещателните разпореждания, извършени след включването на земите в ТКЗС, а и в случая завещанието е универсално и е породило правно действие, в каквато насока са указанията в Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК, т.3, както и практиката на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК.
Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че П. С. П. е единствен наследник на имотите на наследодателя въз основа на завещанието. Тя, като титуляр на правото на собственост, валидно се е разпоредила с тях в полза на [фирма] с договор за покупко-продажба от 2004г. Затова е уважил предявения от нея инцидентен установителен иск и е отхвърлил иска за делба поради липса на съсобственост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
В изложението на касатора като съществен процесуалноправен въпрос е посочен този за тежестта на доказване на отрицателен факт. Не ясно нито от изложението, нито от жалбата кой е този отрицателен факт. В мотивите на съда липсват съображения за недоказаност на факт, включително и на отрицателен такъв. Следователно това не е правен въпрос, разрешен от съда и обусловил крайния изход на спора, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК. Освен това, видно от определението на Върховния касационен съд № 126 от 05.03.2015г. по гр.д. № 87/2015г. на І г.о., че същият въпрос е бил поставен от С. Н. при обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по исковете по чл. 42, чл. 43 и чл. 30 ЗН.
Следващата част от изложението и цялата касационна жалба на касатора не съдържат формулиран правен въпрос, който би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. В тях са изложени несвързано и ненапълно разбираемо факти относно живота на семейството на наследодателя и извършените срещу него репресии от комунистическия режим, които нямат отношение към спора и към настоящето производство по чл. 288 ГПК. Същото се отнася и до молбата от 29.12.2016г.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Предвид горното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Ответниците по жалбата имат право на разноските, които са направили за адвокатско възнаграждение. П. С. П. е заплатила 1500лв. видно от приложения договор за правна защита и съдействие, а [фирма] – 15 255,48 лв. съгласно представения списък на разноските и платежни документи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3954 от 13.05.2016г. по гр.д. № 13666/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав, по касационната жалба на С. Е. Н. от [населено място].
ОСЪЖДА С. Е. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати разноски по делото, както следва: на П. С. П. от [населено място], [улица] сумата 1500/хиляда и петстотин/ лв. и на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 15 255,48 /петнадесет хиляди двеста петдесет и пет цяло и четиридесет и осем стотни/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: