Определение №204 от 12.10.2016 по ч.пр. дело №4087/4087 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204

гр. София, 12.10.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4087 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3087 от 29.02.2016г. на И. Г. К. от [населено място] срещу определение № 360 от 01.02.2016г. на Софийския апелативен съд постановено по ч.гр.д. № 4383/2015г., с което е оставено без уважение искането му за допускане на правна помощ по ЗПП, като неоснователно.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и предоставяне на правна помощ, за да може да осъществи правната си защита от противозаконните посегателства на семейния му имот до влизане на решението в законна сила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С определение от 02.11.2015г. по ч.гр.д. № 4383/2015г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 31.08.2015г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 514/2010г. за отказ да бъде предоставена на И. Г. К. правна помощ по ЗПП във вр. с подадената от него частна жалба вх. №1490/01.07.2015г. срещу определение № 913 от 07.05.2015г. постановено по гр.д. № 514/2010г. на Софийски окръжен съд. Решаващите съображения на съда са, че на жалбоподателя вече е била предоставена правна помощ по ЗПП по иск с правно основание чл. 439 ГПК, която е прекратена с влязло в сила определение от 15.01.2014г. на Софийски окръжен съд, както и с предвид факта, че няма промяна в декларираните обстоятелства според представената нова декларация. Прието е, че не следва да се предоставя нова правна помощ, тъй като делото не е сложно от фактическа и правна страна, а и по едно и също дело не може да се иска по няколко пъти предоставяне на правна помощ. Срещу това определение И. Г. К. е подал частна касационна жалба вх. № 15666/26.11.2015г. По нея са дадени указания на жалбоподателя за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и приподписването й от адвокат. В срока за отстраняване на нередовностите жалбоподателят с молба вх. № 1096/26.01.2016г. е поискал предоставяне на правна помощ по частната касационна жалба позовавайки се на факта, че няма юридическа правоспособност, а и няма средства за наемане на адвокат, който да го представлява и защитава по делото, съответно да изпълни указанията на ВКС. По тази молба Софийския апелативен съд е постановил обжалваното определение като е приел, че не следва да се предоставя правна помощ, тъй като на молителя такава вече е била предоставяна, а и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за това – чл. 21, ал.1, т.1 З..
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Искането за правна помощ на И. Г. К. се отнася до процесуално представителство за приподписване на частна касационна жалба и излагане на основания за допускане на касационно обжалване. Принципно в такава хипотеза правната помощ се допуска, тъй като без нея страната не би могла да осъществи правото си на касационно обжалване. В случая обаче, подадената частна касационна жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Производството по предоставяне на правна помощ е уредено от закона като двуинстанционно – съгласно чл.95, ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл.95, ал.6 ГПК определението на съда по частната жалба е окончателно. С оглед на това, доколкото частната касационна жалба на И. Г. К. с вх.№ 15666 от 02.11.2015г. е недопустима, то и предоставянето на правна помощ по нея е неоправдано по смисъла на чл.24, т.2 З..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 360 от 01.02.2016г. постановено по ч.гр.д. № 4383/2015г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА преписката на Софийския апелативен съд за изпълнение на процедурата по чл. 255 ГПК относно молбата на И. К. вх. № 9260/23.06.2016 г. за определяне срок при бавност.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top