О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№331
С., 08.10.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3572 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. С. чрез пълномощниците му адвокат М. А. и адвокат Р. К. против решение № 464 от 16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3202 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, Х-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 1633/17.04.2014 г. по гр.д. № 21324/2011 г. на Районен съд-Пловдив, ІV-ти граждански състав в атакуваната му част за извършване на съдебна делба по реда на чл.353 ГПК чрез поставяне в дял на Д. И. К. и Т. А. К. на поземлен имот с идентификатор № 63567.403.982 в [населено място], [община], област П., ведно с построените в него сгради с идентификатор № 63567.403.982.1 с площ 89 кв.м.; с идентификатор № 63567.403.982.2 с площ 48 кв.м., с идентификатор № 63567.403.982.3 с площ 37 кв.м., с идентификатор № 63567.403.982.4 с площ 25 к.м. и с идентификатор № 63567.403.982.5 с площ 23 кв.м. и поставяне в дял на Н. И. С. на поземлен имот с идентификатор № 63567.403.979 в [населено място], [община], област П., присъждане суми за уравнение на дяловете и държавна такса върху стойността на дяловете, както и за отхвърляне на предявения от Н. И. С. против Д. И. К. и Т. А. К. иск по чл.12, ал.2 ЗН за заплащане стойността, с която се е увеличила стойността на наследственото имущество вследствие на описаните строително ремонтни работи за разликата от 4600 лв. до предявения размер от 15500 лв.
Ответниците по касационната жалба Д. И. К. и Т. А. К. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Спорът касае начина на извършване на делбата на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 63567.403.982.1 с площ 89 кв.м., като Н. И. С. е поддържал, че сградата е построена през 1960 г. и още от момента на построяването й в нея са обособени две жилища на първия и втория етаж със самостоятелни входове, които са били заварени към 17.05.1963 г. и съобразно Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВКС следва, че съществуват два самостоятелни обекта, които могат да се разпределят между съделителите. В. съд е приел, че по делото не се установява преди 17.05.1963 г. в жилищната сграда отделните етажи да са били обособени като отделни жилища, а щом като в резултат на разделянето на заварена жилищна сграда се достига до създаване на нови жилища, те трябва да отговарят на новите строителни правила и норми. В случая отделните етажи не отговарят на изискванията за обособяването им в отделни жилища, поради което жилищната сграда не може да се раздели по етажи, от които да се образуват нови жилища.
К. счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС за приложението на § 38 и 39 С. по отношение на заварените към 17.05.1963 г. жилища и поддържа, че тъй като няма да бъдат обособявани, различни от съществуващите самостоятелни обекти, сградата следва да бъде поделена във вида, в който е и се ползва така.
С. противоречие не е налице. Посоченото тълкуване касае преценка дали определени помещения, обособени като жилища към 17.05.1963 г. представляват самостоятелен обект на вещни права и приложението му е свързано с установяване, че към този момент същите са били обособени и ползвани за задоволяване на жилищни нужди. В случая, както е констатирал и въззивния съд по делото липсват доказателства, че преди 17.05.1963 г. двата етажа от процесната сграда са били ползвани за задоволяване на жилищни нужди на различни лица /установено е само, че след построяването на сградата през 1960 г. наследодателите са довършили първия етаж и са започнали да живеят в него, но липсват данни за обособяване и ползване като самостоятелно жилище на втория етаж/. При липса на данни за обособяване и ползване на двата етажа като самостоятелни жилища преди 17.05.1963 г. тълкуването по Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е неприложимо, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
К. не е формулирал правен въпрос по отношение отхвърлянето на иска му по чл.12, ал.2 ЗН, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Д. И. Кърджалийска и Т. А. К. направените по повод подадената касационна жалба разноски в размер на 300.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 464 от 16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3202 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, Х-ти граждански състав.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Д. И. К., ЕГН [ЕГН] и Т. А. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 разноски по повод касационната жалба в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: