Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр. София, 05.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5135 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 4219 от 10.08.2016г. по гр.д. №777/2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4863 от 19.06.2015г. по гр.д. № 690/2014г. на Благоевградски районен съд и вместо това е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], че Д. Т. Т., П. Т. Т. и Р. П. А. са собственици по наследство и земеделска реституция на недвижим имот от 312 кв.м., находящ се в източната част на УПИ VІ-8796 в кв.8 по регулационния план на Б., който съставлява ПИ с идентификатор 04279.626.72 по кадастралната карта на града, с начин на ползване: бензиностанция, целият имот с площ от 2 383 кв.м., а реалната част е защрихована в червено върху част от оцветения с жълт маркер имот на скица – приложение № 1 към заключението на вещите лица К., Д. и Е. на л.210 от първоинстанционното дело, и е осъдено [фирма] да предаде владението върху така описания имот на ищците.
В касационната жалба на ответника [фирма], подадена чрез пълномощника адв.И., се поддържа, че решението е неправилно, тъй като по делото не е установено, че собствения на наследодателя на ищците имот, представляващ лозе от 500 кв.м., се е намирал в източната част на притежавания от дружеството поземлен имот. На второ място се изтъква, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Установено е, че на дружеството е отстъпено право на строеж и е издадено разрешение за строеж през 1990г., а доказателства за точната дата на начало на строежа не са ангажирани поради липса на указания от съда за необходимостта да се доказват тези факти.
Ответниците Д. Т. Т., П. Т. Т. и Р. П. А., чрез пълномощника си адв. Б., оспорват жалбата.
С определение № 243 от 29.05.2017г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: разрешенията на Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК за недопустимост на косвен съдебен контрол по почин на Държавата когато върху реституционния акт е проведен пряк съдебен контрол, приложими ли са и за гражданскоправни субекти, които са придобили права върху имота от Държавата, но преди началото на реституционния процес. Допуснато е касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства, на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по ревандикационен иск. Ищците като наследници на Д. И. И. претендират да са собственици на спорната реална част от 312 кв.м. на основание проведена земеделска реституция. С решение на ОСЗ-Б. № 2487 от 02.02.2012г., постановено след като по съдебен ред е било отменено предходно решение за отказ за възстановяване на собствеността, е признато правото на възстановяване на собствеността върху лозе от 312 кв.м. в местн. „К. дере”, в землището на Б.. След издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ е издадено окончателно решение № 2865 от 08.05.2013г. като при описанието на имота е препратено към данните в скицата и удостоверението. Според тях имотът на наследодателя с площ от 500 кв.м. е с пл. № 99, а възстановената площ от 312 кв.м. е нанесена на скицата с № 99-А.
Ответникът претендира да е собственик на УПИ VІ-8796 по регулационния план, идентичен с ПИ 04279.626.72 по кадастралната карта, целия с площ от 3 587 кв.м. Със заповед на ОбНС от 25.06.1990г. на Колективна фирма „А.” е отстъпено право на строеж върху парцел VІ за изграждане на обект „Сервиз за услуги на населението” с Р. 534 кв.м. и е издадено строително разрешение на 22.08.1990г. През 1998г. е сключен договор с областния управител за покупка от [фирма] на УПИ VІ с площ 3380 кв.м. в кв.8 по плана на Б..
По делото са приети няколко технически експертизи за установяване местонахождението на спорната площ, възстановена на ищците, идентичността й с притежавания от наследодателя имот, както и припокриването й с част от имота на ответника. Приетите пред първата инстанция единична и тройна експертизи установяват, че имотът на наследодателя на ищците не фигурира в картата на Водния синдикат от 1934г.; при извършено аерофотозаснемане на територията от април 1959 г. е видно че това е земеделска територия със северна граница “К. дере“; имотът за първи път е отразен в помощния план от 2000г. и е нанесен вероятно чрез анкета, тъй като няма разписен лист и регистър на бившите собственици; въз основа на този план са издадени удостоверенията по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ. Установено е също така, че теренът е включен в строителните граници на Б. с кадастралния и регулационен план от 1975г. първоначално без отреждане, а впоследствие в терен за дейности по Указ № 56, след което е учредено правото на строеж на касатора.
Приетата пред въззивния съд нова експертиза дава заключение, че липсва пълна или частична идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и имотът, за който е възстановена собствеността. Това е така, защото помощният план е създаден въз основа на дигитализирано копие от картата на Водния синдикат от 1934г. и анкета на място, а в тази карта няма имот лозе от 500 кв.м.; реални граници на място няма запазени – съществувалото “К. дере“ е коригирано и то не е посочено като съсед в заявлението на ищците за възстановяване на собствеността. Затова в помощния план, въз основа на който са издадени удостоверенията по чл.13 ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, местоположението на имота не е правилно отразено. Предвид извода за липса на идентичност между възстановения имот и имота на ответника, вещото лице не е изготвило скица.
След обсъждане на тези експертизи съдът е дал вяра на единичната и тройна експертизи, приети от първата инстанция, които установяват местоположението на имота като разположен в източната част на ПИ с идентификатор 04279.626.72, така както е отразено на скицата на л. 210. Съдът не е възприел заключението на вещото лице В., депозирано пред въззивния съд, поради това че противоречи на изводите на другите четири вещи лица и не е придружено със скица.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че в полза на ищците е проведена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, което е станало с решение на съда. Ответникът не е бил страна в административното производството, но няма право да възразява срещу материалната законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността по аргумент от Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК. Даденото в тълкувателния акт разрешение, че държавата е обвързана от постановеното решение на съд за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не може да иска извършване на косвен съдебен контрол над административния акт, е приложимо и за останалите гражданскоправни субекти, тъй като следва от чл. 302 ГПК.
За пълнота съдът е посочил, че пречки за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ и по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, не са били налице. В случая не е налице комплексно застрояване, реализирано от държавата, а търговски обект на търговско дружество. Поради това е отречена хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ. По отношение на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ съдът е приел, че на ответника е било отстъпено право на строеж и му е издадено разрешение за строеж на 22.08.1990г., но не са ангажирани доказателства, че сградите са били построени към фиксираната в закона дата /01.03.1991г./ или че към тази дата строежът е бил започнат.
По основанието за касационно обжалване.
Първият правен въпрос е дали разрешенията на Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК за недопустимост на косвен съдебен контрол по възражение на държавата върху административен акт за реституция, претърпял пряк съдебен контрол, са приложими и спрямо гражданскоправни субекти, неучаствали в административния процес, които черпят права от Държавата, но са ги придобили преди началото на реституционния процес. В Тълкувателният акт се приема, че решението на административния съд е задължително за Държавата и нейните органи, а също и за лицата, които черпят права върху имота от Държавата. Изтъкнати са съображения, че производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи се развива между лицето, подало заявление за възстановяване и компетентния административния орган, без участие на трети лица. Затова, когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. Под правоприемници следва да се разбират такива, които са придобили правата си след началото на реституционния процес. По аргумент на противното лицата, придобили права от държавата преди началото на реституцията, не са обвързани от административния акт и когато той ги засяга могат да искат извършване на косвен съдебен контрол върху него в гражданското производство.
По втория правен въпрос относно задължението на съда по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства, следва да бъдат съобразени разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2, както и практиката по Решение № 402 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 1980/2015г. на IV г.о. и Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г. на II г.о. Целта на доклада е да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и чрез него съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна. Когато направеният от първоинстанционния съд доклад е непълен или неточен и във въззивната жалба са релевирани възражения за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд не повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия, а трябва да отстрани пороците със собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото.
По касационната жалба.
Обжалваният съдебен акт на Благоевградски окръжен съд е постановен в отклонение с горепосочените разрешения по двата правни въпроса и се явява неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
На първо място, следва да се приеме за допустим косвения съдебен контрол върху съдебното решение, с което е признато правото на възстановяване собствеността на ищците по ЗСПЗЗ. Ответникът се явява трето лице, което е придобило права от държавата – учредено му е право на строеж през 1990г., преди приемането на реституционното законодателство. Поради това той не е обвързан от съдебното решение, с което е отменен отказа на административния орган за възстановяване на собствеността. С цел разрешаване на възникналия гражданскоправен спор съдът следва да се произнесе по спорните въпроси във връзка с възстановяване на собствеността – дали местоположението на подлежащия на възстановяване имот е правилно отразено в помощния план, въз основа на който са издадени удостоверенията по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, както и дали са налице някои от предвидените в закона пречки за реституция, на които се позовава дружеството касатор, една от които е по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Второ, в разрез със задълженията си да разпредели доказателствената тежест и да посочи за кои обстоятелства страните не сочат доказателства – чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не ангажира доказателства кога е започнал строежът, за който му е учредено правото на строеж. Въззивният съд, при наличие на оплакване във въззивната жалба, не е предприел действия да поправи пропуска на първата инстанция, а в обжалвания акт е повторил констатацията, че ответната страна не сочи доказателства кога е започнал строежа с оглед спазване визирания в чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ краен срок 01.03.1991г. Допуснато е процесуално нарушение, с което е накърнено правото на защита на ответника по иска.
При горните изводи постановеното въззивно решение подлежи на отмяна. Тъй като е необходимо извършване на съдопроизводствени действия – даване на указания и събиране на доказателства за момента на започване на строежа в имота, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При това разглеждане съдът, след събиране на релевантните доказателства, е необходимо да проведе косвен съдебен контрол върху реституционното решение на ищците, като извърши преценка на приетите противоречиви експертизи по въпроса дали подлежащия на възстановяване имот правилно е идентифициран на място като припокриващ се частично с имота на касатора, както и да разгледа пречките за реституция, на които се позовава дружеството – касатор.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 4219 от 10.08.2016г. по гр.д. №777/2015г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: